Измислици на Хорхе Борхес

25-годишнината от смъртта на един от най-изтъкнатите автори на 20 век, Хорхе Луис Борхес ще бъде отбелязана на 1 декември от 18.00 часа в тържесвената зала на Институт Сервантес.

Повод за това е и излизането на български език на неговите „Избрани есета“ и „Измислици“.

Хорхе Луис Борхес е безспорен класик - писател, есеист, поет и преводач, един от родоначалниците на магическия реализъм в латиноамериканската литература.

Неговите емблематични „Измислици“ (Ficciones, 1944 г.) компресират в 16 трудно поддаващи се на класификация неголеми прозаични къса няколко века философия и поезия.

Той ни предлага неразгадаеми лабиринти, въображаеми енциклопедии, детективски истории и научни коментари върху несъществуващи книги и същевременно взривява всички предишни представи за прозата. Влиянието му върху словото през изминалия век е неизмеримо, а неговите „измислици“ променят самия начин на четене.

Според Умберто Еко „Няма друг писател с такава дълбочина на сюжетите, с подобен искрящ лаконичен стил и с неуловимо трептене на думите, което не подлежи на анализ, но озарява текста и е категоричен знак за гениалност.”

Нобеловият лауреат Марио Варгас Льоса казва за Борхес: „След Сервантес той е най-значимият автор, писал на испански език.“

Хорхе Луис Борхес (1899–1986) е роден в Буенос Айрес, но едва петнайсетгодишен заминава за Женева. Там се запознава с идеите на Шопенхауер, с творчеството на Уолт Уитман и на френските символисти Рембо, Верлен и Маларме, а в Испания, където се установява след това, попада в кръга на местните писатели ултраисти.

През 1921 г. се завръща в Аржентина и взема участие в основаването на няколко литературни и философски списaния. Световната си слава дължи преди всичко на своите кратки разкази и литературни есета.