Романтическият манифест на един велик философ

Човеколюбие и доверчива доброжелателност към човека и към живота като цяло са в основата на един по-различен манифест – романтическия.

Книгата на известния философ и писател на XX век Айн Ранд „Романтически манифест” завладява с дръзко изказаната и добре аргументирана теза, че изкуството се намира в сферата на разума.

„Романтически манифест” разглежда човешкия прогрес, който не е праволинеен и автоматичен. Той е по-скоро криволичещ и мъчителен, с дълги отклонения или пропадания в застойната нощ на ирационалното.

Човечеството се придвижва напред благодарение на определен тип хора – хора-мостове, които са способни да разберат и пренесат през годините или дори вековете, постижения, до които са достигнали техните предшественици, чиито дела тези хора умело продължават.

Подобно на Тома от Аквино, който е мостът между Аристотел и Ренесанса, хвърлен над позорното отклонение на ранното и късното Средновековие, Айн Ранд вижда себе си като мост между естетическите постижения на XIX век и умовете, които пожелават да ги открият, където и когато и да съществуват те.

Книгата си поставя за цел да предаде идентичността на романтизма от началото на XX век на бъдещите поколения. Ранд се нагърбва с тази нелека задача, заставайки твърдо зад тезата, че в нашето време няма нито изкуство, нито бъдеще.

За авторката, в контекста на прогреса, бъдещето е врата, отворена само за онези, които не се отричат от концептуалната си способност. Вратата е затворена за мистици, хипита, наркомани и изпълнители на племенни ритуали, които се ограничават до сетивното равнище на своето съзнание... Освен това Ранд търси и отговор на въпроса: „Ще станем ли свидетели на естетически Ренесанс в нашето време?”