Виж кой чете

Ако сте сред хората, които смятат, че проблемите с българския език се увеличават с всеки изминал ден и липсата на обща култура и елементарни знания води до сериозни деформации в книжовния ни език, то ето една книга точно като за вас.

"Българската реч и писмо" на проф. Стефан Брезински дава светлина в тунела, към която да се насочим.  Енциклопедичното издание започва с уточнението, че да се разглеждат откъснато въпросите на българския език само според дяловете на науката за него (фонетика, лексикология, морфология, синтаксис, стилистика) е до голяма степен формално и самоцелно.

Защото в езиковата действителност наблюдаваме всестранни прояви и на отделни думи, и на отделни изречения, и най-вече на цялостни речеви или писмени отрязъци.

С други думи, в езиковата практика се проявяват особености, които са и лексикални, и фонетични, и морфологични, и синтактични, и фразеологични и семантични, и логически – много и много страни на езиковата действителност се съдържат в онова, което човекът създава като езиков резултат от своята речева (писмена и говорна) дейност.

Езикът, твърди проф. Стефан Брезински, е оръдието, което всяко общество използва във всяка своя дейност. Той е оръдие – първата съставка на древната сентенция „Език мой – брат мой!“

Обаче езикът обхваща и втората съставка на перифразираната сентенция: „Език мой – враг мой!“. Древните римляни добре са го схванали и са създали крилатата фраза „De lingua stulta veniunt incommoda multa“, което всъщност е коректно предупреждение, означаващо: „От глупавия (калпавия) език произтичат множество неприятности.“ Така че който иска това мощно оръжие да му служи добре, трябва да овладее всичките му тънкости.