3D изображението предлага нова реалност

Днес от 17.00 ч в зала МАТИ’Д ще бъде представена премиерата на книгата „Еволюция на екранното изображение”, второ, допълнено издание на кинокритика и дългогодишен преподавател проф. Божидар Манов. Това бе повод да го потърсим за разговор, в който да разкаже за работата си върху книгата, както и да сподели своята визия за тенденциите в съвременното киноизображение.

Как еволюира книгата Ви?

Най-младото от всички изкуства – киното (днес само на 117 години), продължава да се развива пред очите ни. Затова и тази книга се оказа в развитие и непрекъснато иска своето дописване. В края на 1996 г. университетското издателство “Св. Климент Охридски” публикува “Теория на киноизображението”. Осем години по-късно, в 2004, когато новото дигитално изображение вече се налагаше масово на екрана, издателство “Аскони Издат” събра между корици със заглавие “Еволюция на екранното изображение” цялото съдържание на първата книга и нова втора част, която обобщава практиката на цифровия екран. Така класическото фотохимично изображение се оказа предмостие за изключително динамичното развитие на дигиталните технологии. Но още тогава, в 2004, бе ясно, че еволюцията на екранното изображение не е изчерпана и скоро ще се наложи книгата да бъде преработена и допълнена с нова информация за настъпващите промени на екрана. Илюзията на триизмерното
изображение вече тръгваше по света и много скоро завладя хиляди кинозали благодарение на улеснената и рязко подобрена цифрова 3D технология. Така след още осем години изображението влезе като трета част в сегашното преработено и допълнено издание. А вълната на еволюционната логика подсказва, че и точката в края на това издание може да се окаже… многоточие и да наложи следващо дописване и преиздаване. Някога.

Според наблюденията Ви как еволюира зрителското възприятие на българина?

Усъвършенстването на екранното изображение все повече отвежда зрителите в илюзията за реалност. Тъкмо сега 3D изображението, в най-добрите си примери, предлага една нова реалност, тъй като преПоказателно
е израстването на творците, спечелили приза през годините.  Това видяхме най-добре във филма „Пина” на Вим Вендерс. Така в кината днес редом до черно- белия ням филм „Артистът” присъства „Hugo” (реж. Мартин Скорсезе), който е последна дума на екранната илюзия.

Как, според Вас, се промени изображението в най-новите български филми?

В българската кинематография операторската школа винаги е била с безспорни качества. Във всички периоди от развитието на нашето кино операторите са били с великолепни постижения. Това е валидно и за най-новото поколение оператори, те успяват да създадат на екрана високоорганична визия. Едно от най-големите достойнства на националното ни кино е неговата изобразителна култура.