За живота като чудо

След книгата „Животът може да е чудо”, Ивинела Самуилова ни предлага едно неочаквано продължение на темата. В характерния си духовит стил авторката отново отправя откровен, провокативно усмихнат поглед към читателите, но този път от диаметрално противоположна гледна точка: как човек може сам да отнеме чудото от живота си.

Романът „Ако животът не е чудо” не е антитеза на първата книга, нито е тъжна драматична история. Той по-скоро опит за литературна гротеска по другата половина от мисълта на Айнщайн, която е мото и на двете книги. Настоящата творба е разказ за това какво се случва, когато живеем все едно животът е нещо обикновено. А „обикновено” в нашето съвремие означава сиво и безрадостно ежедневие, мъчително стискане на зъби, яростна борба, страдание в агония да правим невъзможни избори, натрапени ни от социума. Живот в негатив, в който безчудесното е норма, а чудесата – изключение...”, обяснява авторката.

Докато в първата книга Ивинела Самуилова разказва история за това как човек може да се спаси от капаните на социума, то новата книга тя търси отговори на въпроса как стигаме дотам, че да ни е нужно спасение.

В романа идеята за този „поглед наобратно” е на Ади – главната героиня от първата книга. В новото четиво, вече открила, че писането е заниманието, с което ще осмисля ежедневието си, Ади си дава сметка, че призванието й, всъщност, е много повече от нейно лично търсене. Сама преживяла отчаянието на човек, изгубил смисъла, заради следване на чужди предписания за живот, Ади решава да предупреди колкото може повече хора за това, какво се случва, ако не поемеш отговорност за живота си. Тя започва да пише история, в която героинята й, предоверявайки се на чужди разбирания, вярвания, опит и споделена колективна народна мъдрост, е на път да разруши живота, към който винаги се е стремяла.

Посланието на авторката е, че, ако човек не поеме отговорност за живота си, ако не заеме авторската позиция в него, ако не успее да премахне рамките, моделите, стереотипите, страховете и предубежденията, животът престава да бъде чудо и се превръща в арена на мъчителни битки със себе си и света.

Чрез преплитане на историите на Ади и на нейната героиня – Мила, тази „книга в книгата” ни показва по остроумен начин двата пътя, по които човек може да избере да тръгне във всеки един момент от живота си: пътят на страданието и невъзможните избори (Via Dolorosa) или пътят на чудесните възможности и радостта от живеенето (Via Miraculosa).

Въпросите, които се разглеждат са за изневярата и прошката, за следването на чужди ценности и прехвърлянето на вината за грешките ни другиму, а призмата, под която са поднесени, дава възможност за различни интерпретации.

Ненатрапливото присъствие на психолога Алексей и живите разговори на хората от една чудна група в интернет, добавят допълнителна свежест и автентичност на повествованието.