Какви са "Любовите ни"...

"Любовите ни" е последната поетична антология на Мирела Иванова, която излезе преди дни, за да отбележи юбилейния рожден ден на поетесата.

Премиерата й ще се състои на 14 май в Народния театър и ще е с приятелското съучастие на актьорите Руси Чанев, Валентин Ганев, Йорданка Стефанова и Ангелина Славова.

Мирела Иванова присъства на литературната сцена над тридесет години. Дори да не помним стиховете й от ученическото списание “Родна реч”, където тя дебютира през 1977 година, непременно се досещаме за телевизионното предаване “Остров за блажени” или за артистичните поетични и кабаретни спектакли “Петък 13” в началото на деведесетте.

През 1985 година се появява първата книга на Мирела “Каменни криле” и заглавието й става нарицателно за времето, предизвиква литературни и идеологически спорове.

Следва самиздатската й стихосбирка “Шепоти” и “Самотна игра”, книга подобна на полиграфическо сираче, родено в годината на прехода. Поетесата често повтаря, че първата й “свободна” книга е “Памет за подробности” през 1992 година, определена от критиката като “един от манифестите на българския постмодернизъм” и удостоена с наградата за поезия на Съюза на българските писатели, последвана от екстравагантната сбирка с поезии и прози “Разглобяване на играчките”.

През 2002 се появява “най-шумната” и награждавана книга “Еклектики”, издадена от “Сонм” с прекрасното оформление на Веселин Праматаров. 77 стихотворения, включени в нея, донасят на Мирела Иванова националната литературна награда “Христо Г.Данов”и наградата на Сдружението на българските писатели.

Предоследната, седма книга “Бавно” събира под един “покрив” 11 разказа и 11 стихотворения с 11 илюстрации на знаменития Греди Асса.

Мирела Иванова е встрастена в българската литературна история, обича да превежда съвременна немска поезия, пише публицистика и води своя авторска рубрика в радио Дойче веле.

Пътува с удоволствие из литературна Европа, най-често до Германия – през 2000 и 2004 година в издателство “Вундерхорн” в Хайделберг излизат и двете й “немски” поетични книги, “Самотна игра” в превод на Норберт Рандов и “Сдобряване със студа” в превод на Габи Тиман.

През 2002 й е присъдена наградата за модерна поезия от Източна и Югоизточна Европа “Херман Ленц”, връчвана от немския медиен магнат д-р Хуберт Бурда, а през 2008 получава едногодишна писателска стипендия от министъра на културата на Бавария в международния творчески дом “Вила Конкордия” в Бамберг.