"Моментална снимка" на Македония в "Мрачен Вардар"

Политическите превратности и войните на Балканите през XX век са обрекли на тежката орис на бежанци и изселници милиони хора, като от размяната на населения не е била пощадена нито една балканска държава.

През последните години не малко съвременни гръцки автори черпят от богатата и недотам експлоатирана тематична жила наречена „Македония” в периода на войните от началото на XX век, когато областта е оспорвана от наследилите разпадащата се Османска империя национални държави.

Балканските войни, прекроили съвременната карта на полуострова, са подходяща канава за открояване на някогашните противоречия и сегашните отношения между балканските народи. А граничните зони с тяхното многонационално население представляват благодатна почва за романисти, привлечени от смешението на народности и малцинствени групи, стремящи се да оползотворят тази вавилонска пъстрота – особено в постмодерната епоха на хибридност – чрез сюжети, в които централно място заемат герои с двойнствен, двояк произход или идентичност.

До тези сериозни теми ще ни доближи Елена Хузури с книгата си "Мрачен Вардар". Тя е автор на още шест стихосбирки и „Родина от памук” (2009), литературни студии и есета.

Романът й „Мрачен Вардар” е номиниран за Държавната награда за литература на Гърция, както и за наградата BALKANIKA.

Това не е исторически роман, а по-скоро „роман на паметта”, съхранена върху старите фотографски плаки от експедициите на Балканите на френският банкер и филантроп Алберт Кан в навечерието на Първата световна война.

Повод за написването на „Мрачен Вардар” е снимка на изселващи се от Мелник гърци след подписването на Букурещкия мирен договор през 1913 г., на която Хузури случайно вижда лика на дядо си. Видян през очите на внучката, той отново се превръща в дете и юноша в града между меловете, водещ корените си от византийската епоха. Сюжетът се разгръща на фона на рушащата се Османска империя, в която балканските народи с намесата и благословията на Великите сили претендират за дял от нея.

Любовта между гъркинята Елени и българския офицер Георги от личната гвардия на цар Фердинанд на фона на взривените от войната Балкани е опровержение на враждебната настървеност.

Елена Хузури прави литературна „моментална снимка” на Македония - врящ казан, готов да гръмне във въздуха от революции, великодържавнически миражи, мобилизации, реформи на младотурците, военни шпалири, комитаджии и нелегални организации като солунските „гемиджии”.

Преводът на книгата е на Здравка Михайлова.