Пътят към нашите прародители с "Рибата в мен"

За удивителната история на изумителния фосил Tiktaalik, а и за историята на неговите еволюционни наследници, ни разказва блестящият палеонтолог Нийл Шубин, който в прекрасната си книга „Рибата в мен“  проследява еволюционния път на човечеството – от древните водни басейни до съвременните урбанизирани джунгли.

Защо изглеждаме по начина, по който изглеждаме? Видният учен Нийл Шубин, палеонтолог и професор по анатомия, един от откривателите на уникалния фосил Tiktaalik – „рибата с ръце”, разказва чрез „Рибата в мен” историята на нашите тела така, както тя не е била разказвана никога досега. Изследвайки изкопаеми и ДНК, Шубин показва, че човешките ръце всъщност приличат на рибешки перки, главите ни пък са сходни с тези на отдавна измрели безчелюстни риби, а основните части на нашия геном функционират също като тези на червеите и бактериите. По този начин смайващото съдържание на „Рибата в мен” ни кара да видим себе си и околния свят в съвсем нова светлина.

„Най-добрите карти, които могат да ни ориентират в човешкото тяло, се крият в телата на другите животни”, обяснява ни Шубин още в първите страници на своята изключителна книга. „Най-лесният начин да запознаеш студентите с нервните връзки в човешката глава е да им покажеш как стоят нещата при акулите. Най-пряк достъп до структурата на крайниците пък ни осигуряват рибите. Влечугите са особено ценни, за да опознаем мозъка. Причината е, че телата на тези създания най-често са по-елементарни версии на нашите собствени.”

От „Рибата в мен” научаваме още, че преминаването от живот във водна среда към живот на сушата се е нуждаело от бавно приспособяване. Изследваниятата, извършени върху фосилите от скъпоценния за науката вид Tiktaalik, дават особено любопитни резултати... Преди 375 млн. години Tiktaalik е бил в стадий на еволюцията между риби и животни, които могат да ходят. Става дума за хищник, който е достигал дължина няколко метра, имал е остри зъби, а главата му е напомняла тази на крокодил. Животното е описано за пръв път през 2006 г. и е притежавало много от характеристиките на рибите – примитивна челюст, плавници и люспи. Същевременно обаче е имало глава, врат, ребра и наченки на крайници, характерни за сухоземните обитатели. Като изследвали части от черепа му, учените установили, че е налице трансформация на някои вътрешни структури на Tiktaalik, за да може животното да се движи на сушата и да диша.

„Рибата в мен” е научнопопулярна книга в най-добрите традиции на своя специфичен, но безкрайно важен жанр – тя е информативна, достъпна и разказана със заразителен ентусиазъм.