Многото Подвизи от племето кроу

Излиза изключително интригуващата биография на северноамериканския индианец Алик-чиа-ахуш от племето кроу, което и до днес обитава щата Монтана в САЩ. Разказана от първо лице, историята в книгата „Вождът Многото Подвизи“ на Франк Б. Линдърман е своеобразно свидетелство за живота, привичките и светоусещането на един от последните истински индиански предводители.

Многото Подвизи (Алик-чиа-ахуш) е бил вожд на племето кроу, известно още като абсарока или абсаалуке. В превод това означава „Децата на Птицата с големия клюн“.

Кроу – племе от сиукското езиково семейство, което водело полууседнал начин на живот по горното течение на река Мисури (десен приток на р. Мисисипи). Те били подразделение на племето хидатса и през първата половина на ХVІІІ век се отделили от него, заселвайки се на териториите на днешните щати Монтана и Уайоминг.

След като конете навлизат в тяхното всекидневие, кроу стават типични прерийни номади и животът им зависи почти изцяло от мигриращите бизонови стада. Имали два големи клона – речни кроу и планински кроу, които непрестанно отбранявали обширните си територии, воювайки с почти всички съседни племена в лицето на сиуксите, шайените, блекфут и арапахо. Абсарока никога не са се сражавали срещу американците. Те дори били съюзници на щатската армия в битките против останалите техни традиционни племенни врагове. Днес кроу наброяват около 6500 човека и обитават резерват в щата Монтана.

Във „Вождът Многото Подвизи“ (с подзаглавие „Биографията на един индианец от племето кроу“) американецът Франк Б. Линдърман описва историята на смятания за един от последните автентични индиански предводители – вождът Многото Подвизи.

Книгата е биография на северноамерикански индиански вожд, който сам описва пред автора своето детство, множеството битки, в които е участвал и дори съхраняваното от него писмо от бившия губернатор на Монтана Бенджамин Потс до щатското правителството, в което се подчертава, че ако кроу бъдат въоръжени, те ще са по-полезни за защитата на белите заселници от Северозапада, отколкото редовната армия и фортовете й там.

„Вождът Многото Подвизи“ е също свидетелство за бита, порядките и светоусещането на едно от последните поколения индианци в Северна Америка, което я прави и ценен исторически документ.