Настоящето ни през погледа на Румен Данов

Дългогодишните наблюдения и личен опит в българския политически живот отпреди 10 ноември до наши дни събира съветникът на президента Желю Желев по национална сигурност до 1955 г., когато подава оставка - Румен Данов. Те са събрани в книгата "Българските освобождения".

Авторът също така е бил член на няколко „неформални” организации преди 10 ноември 1989 г., както и депутат във Великото народно събрание от „Екогласност”, СДС.

С особено внимание и от позициите на свидетел и участник в политическите процеси авторът разказва времето от началото на промените.

Жанрово, книгата е интересна амалгама от документалистика, политически анализи и кратки белетристични откъси по част от темите. В повечето случаи тезите на автора са спорни, изненадващи и нестандартни. Текстът се състои от две части. Първата е аналитичен опит за различен поглед върху публично наложилата се основна парадигма на Прехода: Всеобхватен и коварен комунистически заговор, започнал още през 70-те години на ХХ век. Тотална обществена фрустрация и безнадеждност заради проникването на агенти и комунисти навсякъде в социалния организъм. Неверие в собствените сили и възможности и безкрайно вайкане за резултатите от Прехода.

И логично следват въпроси като - Възможен ли беше преход в България, подобен на аналогичните процеси в Полша, Чехия и Унгария? Възможно ли беше да се появи българският Лешек Балцерович, „бащата” на полската шокова реформа и едновременно с това бивш член на ПОРП?

Авторът аргументирано доказва, че професионалният и нравствен капацитет на личностите, участвали в годините на голямата промяна, изиграват решаваща роля за резултатите на прехода – такива, каквито ги познаваме днес, 25 години по-късно. Че националното униние е резултат не толкова на страховити сили и пъклени сценарии, колкото на неверие в собствените сили, в липсата на съгласие по основните параметри на промяната и пълното неразбиране за силата на допустимия компромис в името на бъдещето и прогреса.

Повествованието е „оцветено“ и с кратки лични разкази за времето преди и около 10 ноември.

Авторът проследява кой разкри досието на Петър Берон, кой е истинския подпалвач на Партийния дом, както и кой стои зад печално известните "Боянски ливади".

Втората част проследява последиците от три съдбовни дати в историята на България - трите български „освобождения“. Авторът дефинира интегритета на всяка общност като резултат от пълноценното взаимодействие на три базисни категории – собствеността, елитите и вярата/публичната нравственост.

Резултатите са шокиращи. Повторенията са обидно подобни и закономерно следващи всяка генерална обществено-политическа промяна, настъпила след 3 март 1878 г., 9 септември 1944 г. и 10 ноември 1989 г. Всеки път собствеността се сменя насилствено и за един исторически миг, включително и след първото, безспорното освободително събитие от 1878 г.

Всеки път елитите – едва-що оформили се и прохождащи, ще бъдат унищожавани (включително и физически, след второто „освобождение”) от изгладняла и озверяла армия нови партизани, чиновници и декласирана полуинтелигенция.

Вярата няма да остане настрана от тези процеси – там също люшканията са от едната в другата крайност.
Поуки липсват. Или по-скоро – услужливо са забравяни. Всеки път започваме от нулата, без спомен за минал опит. Всеки път откриваме топлата вода, в резултат на което седем поколения българи са материално и духовно „ощавени”, замаяно питащи се защо сме такива ние, българите...

Тази книга е изненадващ и предизвикателен опит да се намери отговор на този вечен и нелеп въпрос.