Кратки истории за големи пороци

Името на Чък Паланюк ни е познато като автора, който разголи манията на съвременния човек да трупа блага и респект. Изграден от отделни кратки истории – ужасни, шокиращи, изумителни, и новият му роман "Призрачно" ни разкрива колко здраво трябва да си стъпил на дъното, за да се оттласнеш.

23-ма души, привидно без нищо общо помежду си, се озовават в стар театър, изцяло изолирани от външния свят. Едно нещо ги събира. Те са творци, търсещи уединение като възможност да загърбят всичко, което да ги разсейва ги от шедьовъра. Хванати в капан, без топлина, ток и най-вече храна, отчаянието им расте с всяка минута. Колкото по-безнадеждна става ситуацията около тях, толкова по-крайни и безмилостни стават в опитите си да бъдатат герои на неизбежен блокбъстър – премеждията им в тази борба за оцеляване под формата но социален експеримент. Междувременно споделят истории – своите скъпи творби... и най-ужасните си грехове. А с опознаването и разказите им стават още по-отчайващи и плашещи. „Ако ни липсва дявол – създаваме го. Това е в природата ни“ – твърди Паланюк.

Чарлз Майкъл „Чък“ Паланюк е роден в Паско, щата Вашингтон. Израсва заедно със семейството си в каравана, а по-късно – заедно с братята и сестрите си – във ферма. Следва журналистика в Орегон и се дипломира през 1986 г. Докато учи, работи като стажант за обществена радиостанция. Пише за местния вестник в Портланд, преди да успее като писател. Разработва дори учебници по механика.

Често е бил доброволец в различни организации, докато смъртта на пациент, към когото се е привързал, го кара да спре. Бил е член на бунтовническо общество и участник в техни събития. Тези дейности са вдъхновили много от творбите му и са били основата за най-известния му досега роман – „Боен клуб“. Той е екранизиран през 1999 г. с участието на Брад Пит и Хелена Бонъм Картър.
Всяка глава в „Призрачно“ е разделена на три. Първо е основният сюжет, където писателите, подвизаващи се със странни прозвища, кроят своето извратено риалити, затворени в изоставения театър.

Следва кратко стихотворение, рецитирана на театралната сцена. То отразява личната история на всеки от тях - пресилена гротеска на повечето човешки пороци. Оттам идват и техните прякори, техните по-истински имена, които разкриват греховете и трагедиите им. И не на последно място – техните разкази; изповеди, започващи с думи от сорта на: „Това се случи на един познат...“ Тези истории ще ви накарат да се откажете от закуската си, да не можете да заспите, да запратите книгата в другия край на стаята и да тичате после обратно към нея. Но зад вулканичните пластове унижение, злъч и телесни течности прозират човешки емоции, заровени дълбоко сред калта на околния свят. Авторът неслучайно предупреждава:

„Аз не съм зъл. Казвам на хората истината, колкото и неприятна да е. Не аз съм виновен, че живеем в ужасен свят.“