Какво пише в "Дневник на крадеца"

„Дневник на крадеца“ е книгата, която налага Жан Жьоне като една от най-сърцатите фигури в литературата на всички времена. Творбата излиза в колекцията "Модерна класика".

„Дневник на крадеца“ навярно е най-автентичният автобиографичен роман на автора си, защото въплъщава жаждата му за „духовен триумф“ чрез преследване на злото. Жан разказва за живота си в Испания, за любовниците си Салвадор и Стилитано, Арман и Робер, за кражбите, чрез които се препитава, за завръщането си в Париж и новите си любовници, и новите кражби. Посредством богатия си и изискан език мъжът, когото Кокто нарича „Черният принц на буквите“ във Франция, реконструира ранните години на своята зрялост и се превръща в певец на злото, на еротизма, на насилието и на хомосексуалната любов.

Жан Жьоне (1910-1986) е френски писател, поет и драматург, чието перо постига световно признание, при все че първите му романи са обявени за порнографски и са цензурирани. С неизвестен баща, изоставен от майка си на седеммесечна възраст, той извършва първата си кражба на десет години. По това време открива и своята хомосексуалност. На български са издадени произведенията му: „Света Богородица на цветята”, „Убиецът от Брест”, „Реквием”, „Балконът”, „Слугините”, „Негрите”. Видната американска писателка Сюзан Зонтаг смята, че шепа творци на 20 век, в това число Кафка и Пруст, се отличават с толкова значим, авторитетен и категоричен стил.

"Дневник на крадеца" излиза у нас на 3 август в превод на Росица Ташева.