В тъга и самота Русия пътува през чеховата "Степ"

А.П. Чехов пише знаменитата си повест в края на 80-те години на XIX в., когато изживява драстичен житейски и творчески катарзис. В "Степ" той прилага нови принципи в повествованието и експериментира с непознати стилистически похвати. У нас може да намерим знаковата творба на великия Антон Павлович Чехов, за да докаже за пореден път, че майсторът драматург, автор на най-гледаните руски пиеси, е и белетрист от най-висока проба.

В основата на сюжета е деветгодишният Егорушка, който трябва да пропътува дълг път през степта, за да бъде записан в гимназия. Момчето тръгва на това пътешествие заедно със своя чичо, търговец, и със свещеника отец Христофор. Сюжетът е майсторска словесна сплав между природни пейзажи, хората, видeни през очите на малчугана и изящните коментари на автора.

Истинско съвършенство писателят  постига най-вече при живописното си  пресъздаване на степта. Присъствието й тук е равностойно на реалните му персонажи, защото  при Антон Павлович тя е животрептяща и подвластна на различни настроения – тъга, много тъга и самота, както и болезнена жажда за красота, за повече красота. Но това не е всичко - героите му сякаш не успяват да намерят общ език нито със света, нито при взаимодействията си с него. Макар че стремежът на Чехов е насочен към това преодоляване на конфликта между човека и заобикалящия го свят.

А. П. Чехов живее между 1860 г.  и 1904г ., но и през 21 век произведенията му продължават да се превеждат и днес могат да бъдат прочетени на повече от 100 езика. Докато  пиесите му „Чайка“, „Вишнева градина“ и „Три сестри“ не слизат от театрални сцени и се играят при небивал успех по цял свят.

Преводът е дело на Мария Хаджиева, а книгата е част от поредицата „Извори“. До този момент в нея са излезли „Пир“ от Платон, „Към себе си“ от Марк Аврелий, „Фрагменти“ от Леонардо да Винчи, „Реч за достойнството на човека“ от Джовани Пико дела Мирандола, „Преброяване на лудите“ от Настрадин Ходжа, „Монадология“ от Готфрид Лайбниц, „Дверите на възприятието“ от Олдъс Хъксли, „Писма до Луиз Коле“ от Гюстав Флобер.