80-тарско лудо приключение с "Чекмо"

В духа на 80-те ни върна авторът на "Последната територия", "Hash Oil", "Кръглата риба" Момчил Николов по време на премиерата на новата му книга -  "Чекмо".

Събитието бе на 27 ноември, а писателят се срещна тогава и с вдъхновителя на новия си роман.

Легендарният за този период DJ VaGro (Васил Громков) "подгря" атмосферата в бар "Петък", а талантливият актьор Георги Гоцин ("Записките на един луд", "Каръци", "Стъпки в пясъка", "Под прикритие", "Дървото на живота", "Парче Земя", "Стената" ) направи събралите се около 100 души част от едно от първите приключения на главния герой на книгата.

Малко след това на сцената Момчил Николов разказа малко повече какво го е вдъхновило в създаването на това  неспирно приключение от края на Народна република България и началото на Прехода, което обхваща цялото земно кълбо.

"Повечето истории в книгата са създадени "по действителен случай", вдъхновени от разказите на Чекмо, с когото се познаваме от поне 15 години. Интересните истории се случват на тези, които могат да ги разказват”, сподели авторът.

Неочаквано към разговора се присъедини и реалният персонаж, вдъхновил историята, който за малко не успя да "обере" всички в заведението, надигравайки ги в прословутата игра с клечки. В края на вечерта писателят и главен редактор на издателството Захари Карабашлиев се обърна към  Момчил Николов с думите: "Иска ми се аз да бях написал тази книга."

"Чекмо" е несравнима сатира на времето преди и малко след падането на Берлинската стена в духа на "Шантарам" от Грегъри Дейвид Робъртс и на филмите на знаменития Гай Ричи ("Рокенрола", "Гепи", "Две димящи дула“).

В невероятния свят на младия тарикат "Чекмо" ще открием почти истински истории, дребномафиотски и шпионски сюжети, забавен мачизъм и безмилостна сатира към едно време, което отнема всички мечти и надежди и по този начин дава свобода на немислимото

"Спокойният живот не беше за нас. Всичко трябваше да бъде необикновено, диво, откачено, едно голямо приключение, в което щяхме да се впуснем заедно. И мисля, че решението за това общо голямо приключение беше взето точно тогава, на това място – в музея на чекпойнт "Чарли".

Разбрах, усетих го, че каквото и да направя, накъдето и да тръгна, тя щеше да ме последва. Толкова я искахме и двамата тая свобода, че направо можехме да останем като експонати в тоя музей, нищо че не бяхме преодолявали Берлинската стена.

Друга стена бяхме преодолели ние, не по-малко трудна – тая, дето е във всеки човек и го кара да спира пред нея, да я заобикаля, да избира по-лесния път – там, където всички вървят, а препятствия поне на пръв поглед не се мяркат."