На мъжа или на жената - "Чия е вината?"

Със своята "Кройцерова соната" Толстой успява да разбуни обществото, като прокарва тезата, че всяка женитба води към нравствената гибел на съпрузите, за което жените са дори по-виновни от мъжете. Собствената му съпруга възприема драматично появата на тази творба, защото там Лев Николаевич не само обвинява жените във всички земни грехове, но и разкрива отблъскващи моменти от собствения си семеен живот.

...Самата аз почувствах със сърцето си, че тази повест е насочена срещу мен, че тя моментално ми нанесе рана, унизи ме в очите на целия свят и разруши последната любов между нас, споделя София Андреевна.

След дълги терзания тя решава да разкаже доста сходна история, само че видяна през очите на жената. Българското й издание вече е факт, преводът е дело на Ася Григорова.

Ако авторът на "Чия е вината?" беше друг, читателят щеше да види в нея само една увлекателна, добре написана история за любов и страст, ревност и разочарование. Младата Ана - момиче с идеалистична представа за света и силен стремеж към духовно развитие, се омъжва по любов за стария приятел на семейството княз Прозорски. Князът е богат, появяват се здрави и хубави деца, но огорченията и неудовлетворението на съпругата се трупат, а ревността на съпруга расте и стига до крайност… Сюжетът увлича, героите са обрисувани с психологическа убедителност и дълбочина, стилът е прекрасен. Само че тази приятна „женска“ повест е написана не от друг, а от съпругата на Лев Толстой, което я превръща в нещо много по-стойностно и значително. Тя е дръзкият отговор на София Андреевна на публикуваната през 1891 г. „Кройцерова соната“, която предизвиква "земетресение" не само „сред четящия свят“, но и в душата на жена му. Множеството автобиографични елементи в "Чия е вината?" са по-лесно доловими днес, когато знаем твърде много за сложните отношения в семейството на великия писател.

Когато написва своята повест, София Андреевна Толстая дори не прави опит да я публикува – тя ясно съзнава, че нейната творба разкрива прекалено много от семейния живот на обожавания в цяла Русия писател, и е достатъчно умна, за да не се съизмерва по талант с великия си съпруг. В един от дневниците си споделя, че повестта й ще види бял свят едва след смъртта й. Но е трябвало да минат повече от сто години, докато този текст бъде публикуван.

Това става благодарение на изследователите от музея на Толстой в Москва. По онова време те подготвят за издаване всичко, написано от София Андреевна, като започват с най-интересното – „Чия е вината?“. За първи път повестта излиза в списание „Октябрь“ през 1994 г. За жалост, точно тогава обществено-политическият живот в Русия ври и кипи, дебелите списания губят читателите си и творбата на София Толстая остава незабелязана. Няколко години по-късно тя е отпечатана и в книга, а днес е превеждана с успех и на Запад, като например във Франция се превръща в литературно събитие.