Предсказания от преди 60 години в "Удавеният свят"

След шедьоврите "Катастрофа", "Небостъргач" и "Империя на слънцето" за първи път на български се появява емблематичната книга, която изстрелва името на един от най-силните гласове на научната фантастика – Джеймс. Г. Балард –  във висшата лига на спекулативната проза.

"Удавеният свят"  е страховито приключение сред екзотична пустош и потискаща власт във футуристичен свят, който обаче се е завърнал далеч в миналото – сред джунглите на мезозоя.

Българското издание се появява в превод на Деян Кючуков с великолепния предговор на Мартин Еймис и послеслов от самия автор.

От балкона на "Риц" морският биолог Робърт Керанс наблюдава как безмилостното слънце на новия свят изгрява над покривите на изоставените супермаркети. Той е единственият сухоземен обитател на хотела, а надигащата се вода е на десет етажа под краката му.

В света на Керанс екологичната катастрофа, която днешните учени предвиждат, има по-различни измерения. Средната температура на екватора е осемдесет градуса и се покачва, полярните шапки и вечните ледове са се стопили, Европа е "система от гигантски лагуни", някога величавият Лондон е наводнен, американският Среден запад е "огромна водна площ, отворена към залива Хъдсън", а населението на света, намаляло до пет милиона, се е скупчило в Арктика и Антарктика (където термометрите засега бележат „приятните“ трийсет градуса).

Руините на цивилизацията са обгърнати от гъста растителност, а сред тях дебнат свирепи и мутирали същества – победителите в жестокия естествен отбор.

Оказали се в "рая на мезозоя", група учени, начело на които ще застане Керанс, трябва да се изправят пред последствията от екстремните климатични изменения. Но съвсем скоро ще разберат, че в този свят властва законът на джунглата. И ще им бъде все по-трудно да запазят всичко човешко у себе си…

Балард се базира на детските си спомени от Шанхай и тези от последните му десет години, прекарани в Лондон, за да пресъздаде по гениален начин най-тъмните страсти, които дремят в човешката душа.  А резултатът е блестяща проза – смесица между плашещо пророчество, чиста поезия и майсторски портрет на личността, изправена на ръба на възможностите си.

В духа на творчеството на Джоузеф Конрад,  "Удавеният свят" е стряскащ постапокалиптичен портрет на един не чак толкова фантастичен свят, в който пред човечеството няма друга посока освен отново да открие път към себе си.