Франсоаз Саган с "Чашата преля"

Кой ще има последната дума, Любовта или Историята, изследва френската писателка Франсоаз Саган в "Чашата преля". Действието в книгата се развива по време на Втората световна война.

През 1942 година, по време на окупацията на Франция от хитлеристка Германия, Шарл - провинциален фабрикант, съвършено безразличен към бедата, сполетяла неговата страна, дава убежище на своя приятел Жером и неговата съратничка и любовница Алис, преследвани от Гестапо заради активното им участие в Съпротивата, и заплашени от разстрел.

Пристигането им променя тотално живота на този самодоволен буржоа, който дотогава е водил безметежно съществуване в пасторална обстановка, изцяло отдаден на малки всекидневни удоволствия и на мимолетни сантиментални авантюри. Неочаквано пламналата любов на Шарл към младата жена безвъзвратно изкарва битието му от обичайното русло, поставя на изпитание приятелството и на карта съдбата на тримата. В това по неволя затворено пространство отношенията между тях постепенно се изострят и при развръзката водят до една колкото неочаквана, толкова и логична метаморфоза на главния герой.

Авторка на 20 романа, немалко от които издадени в България, както и на новели, пиеси, филмови сценарии и текстове за песни, Франсоаз Саган (1935-2004) става известна още с първия си роман, "Добър ден, тъга", написан когато е едва 18-годишна. Оттогава до края на живота ѝ славата не я напуска.

Книгите ѝ жънат успех по целия свят, много от тях са филмирани. Омъжва се два пъти, прочува се с бохемския си нрав, със страстта си към хазарта и бързите коли. След претърпяна тежка автомобилна катастрофа се пристрастява към опиатите и алкохола.

При появата на първия ѝ роман Франсоа Мориак я нарича "очарователно малко чудовище", впоследствие я определят като „Шанел на литературата“, говорят за „малката музика“ на романтичните ѝ сюжети, а по повод кончината ѝ Жак Ширак заявява: "С нейната смърт Франция загуби един от своите най-блестящи и чувствителни писатели".

"Чашата преля" излиза у нас в превод на Красимир Петров и художник Люба Халева.