Отново със "Слепота" на Жозе Сарамаго

Излезе от печат ново издание на романа "Слепота" – едно от върховите произведения на португалския писател Жозе Сарамаго. По думите на преводачката Вера Киркова-Жекова, в озъбеното време на духовни кризи тази безмилостна алегория за сриващия се социум има съвсем актуално звучене.

Завършен през 1995-а година, "Слепота" (превод - Вера Киркова-Жекова) е може би най-известният роман на Жозе Сарамаго, в който фантазия и реалност се преплитат и ни позволяват да видим много по-ясно вътрешния си свят.

В една неназована държава, в един неназован град, докато чака на светофара зад волана на колата си, eдин мъж внезапно ослепява. Това е началото на епидемия, която се разпространява светкавично в цялата страна. Затворени в болница или оставени сами на себе си, лишени от всякакъв ориентир, ордите слепци са изправени пред най-примитивното у човека – волята за оцеляване на всяка цена. Предвожда ги една жена – единственото същество, което не е поразено от "сияйната белота".

Героите на този великолепен и необикновен роман преминават през хиляди перипетии. Любовта, омразата, жестокостта, безразличието, страхът – все страсти, които ни заслепяват и чрез които Жозе Сарамаго изгражда потресаваща алегория на времето, в което живеем. В крайна сметка „Слепота“ е роман за отговорността на зрящите. Защото се оказва, че „с течение на времето сме натикали съвестта в цвета на кръвта и в солта на сълзите и сякаш това не е достатъчно, а сме направили от очите нещо като огледала, обърнати навътре, и резултатът е, че те често разкриват безотказно онова, което сме се опитвали да отречем с уста“.

Жозе Сарамаго е роден през 1922 година в малко португалско селце близо до Лисабон. През 1947 г. публикува първата си книга – той я нарича "Вдовицата", но издателят я преименува на "Земя на греха". През следващите години превежда от френски, занимава се с литературна критика, пише стихотворения. През 80-те години на миналия век създава романи, които го прославят: "Възпоминание за манастира", "Годината на смъртта на Рикарду Рейш", "История на обсадата на Лисабон"… През 1991-ва португалското правителство отказва да представи неговото забележително "Евангелие по Исуса Христа" на конкурса за Европейска литературна награда и писателят се мести да живее на испанския остров Лансароте. Сарамаго се нарежда сред носителите на Нобелова награда за литература през 1998 г. заради това, че „с притчи, изтъкани от въображение, състрадание и ирония, ни дава все нови и нови шансове да уловим действителността, която ни убягва“.

Писателят издъхва на 87-годишна възраст в дома си на остров Лансароте през юни 2010 година. Смайващите истории на Сарамаго са благодатна възможност за днешния читател да бъде поразен от безподобното му стилистично умение, облъхнат от състрадателното му чувство за хумор и вероятно смутен от щедрото му разбиране за човешката природа. Романът шедьовър „Слепота“ ни напомня, че най-важният фактор в човешкия живот е смъртта, че погубваме самоуважението си всеки път, когато нараняваме някого, че човешкото достойнство е подложено на унижения ежедневно, затова наш дълг е да сме критични към статуквото, но най-вече към самите себе си.

В настоящото издание е включена ексклузивна илюстрация на Теодор Ушев, а художественото оформление е дело на художника Иво Рафаилов.

Кинематографичният потенциал на "Слепота" е оценен от бразилския режисьор Фернандо Мейрелес, който екранизира творбата през 2008 г. с огромен успех и с това допринася за популярността й в световен мащаб. Филмът с Джулиан Мур, Марк Ръфало и Дани Глоувър в главните роли ще бъде излъчен на 14 октомври от 19.00 ч. в кино "Люмиер" в рамките на Синелибри 2022 по случай стогодишнината от рождението на писателя.