Разговорът като размишление с Ивайло Нойзи в "Диалози"

Ивайло Нойзи води свои „Диалози“ в първата си книга. Появява се именно, когато „разговорът изглежда потрошен и невъзможен. Явява се, за да ни покаже, че все пак е бил възможен и още е.“, разказва журналистът и културен антрополог.

Нойзи представя разговора като размишление, като разминиране на минните полета между нас, разговорът като размяна на даровете на мисълта, разговорът като разум в един свят, български и небългарски, сякаш забравил Просвещението, ако изобщо го е живял.

“Диалози” съдържа 27 разговора между личности с безспорни способности да анализират миналото, да интерпретират настоящето и да предлагат идеи за бъдещето.

Под формата на диалози във фокуса са политиката, културата, историята, обществения живот. Ситуирани са в българския и световен контекст - основно в последните 5 години, но и отвъд тях.

“Диалози”те са придружени и от фотографии на участниците, застанали пред обектива от Яна Лозева.
Книгата вече срещна първите си читатели на зимния базар на книгата в Националния дворец на културата, а премиерата се очаква в началото на 2023 година.

В книгата Нойзи не е питащият журналист, а културният антрополог, който участва в равностойни диспути.  „Диалози“ предлага размяна на мнения по ключови за живота ни въпроси. Те съдържат прозрения и пророчества, хумор и сатира, предложения, позиции и възгледи от достатъчно представителна извадка българи: Алек Попов, Александър Кьосев, Андрей Райчев, Бойко Василев, Галин Стоев, Георги Господинов, Георги Каприев, Георги Лозанов, Георги Тенев, Денис Ризов, Димитър Стоянович, Иван Кръстев, Иван Ланджев, Ицо Хазарта, Камен Донев, Коста Костов, Любослава Русева, Милко Лазаров, Нели Огнянова, Стоян Радев, Теди Москов, Теодор Ушев, Теодора Димова, Тони Николов, Харалан Александров, Явор Гърдев. И то в хода на най-променливите години през този век.

Политическият рефлекс, измеренията на българското, опозицията колективистично-индивидуално, паметта, формите на демократизъм и деспотизъм, функциите на изкуството, свободата, затворите на ума и битието, луксът да философстваш, модерното и предмодерното, осъзнатото усилие да бъдеш будител.

Редактор и съставител на книгата е Даниел Ненчев, пред когото Нойзи споделя: „Нищо му няма на този свят – ако го сравним със световете на моите покойни философски учители, подредени като велики призраци зад мен, и които са се борили с много по-лоши светове. Мислиш ли, че е било по-лесно през елинистическата епоха на стоиците, или пък на Тома Аквински през XIII в. с неговия „томизъм“, в разпарчетосана, преднационална, средновековна Европа, особено пък когато отива да учи при Албертус Магнус в Париж? Ние наистина не си даваме сметка, че – поне до момента – живяхме в най-добрия от всички възможни светове, в уж поумнялата Европа на късния ХХ век.“