Кървавочервено

Новата книга “Горещо червено” на Ивайла Александрова дава нова и доста сурова гледна точка върху събитията в България след 9 септември 1944.

Във фокуса е трагичната участ на художника Райко Алексиев, но повествованието е и реквием за една епоха и нейните представители – безследно изчезнали, арестувани, избивани от народната власт.

Книгата е построена на принципа на хиперлинка: започва с разговорите на авторката с Весела Алексиева, вдовицата на убития художник, фейлетонист и журналист Райко Алексиев, известен с псевдонима си Фра Дяволо.

На този фон под формата на обяснителни бележки тече документалният пласт, чието изследване е отнело на авторката 9 години търсене, пресяване и събиране из архивите. Личният разказ на вдовицата, подкрепен от “сухите” документални факти, създава мащабна картина на годините на комунизма в България.

Въпреки трагичните, смразяващи събития, книгата се чете изключително увлекателно. Нейните герои са представени не просто като жертви, а като човешки същества, с цялата си пълнота и сложност.

Част от тях са оформяли културния профил на страната и са създавали предпоставките за едно по-европеидно развитие. На този фон престъпленията срещу тях изпъкват с целия си садизъм.

“Горещо червено” е горчива книга, която отваря черната кутия на миналото и изважда на светло травматичните събития от втората половина на ХХ век.

Ивайла Александрова е журналист и редактор в Българско национално радио, една от водещите на “Артефир” по програма “Христо Ботев”.

Занимава се с писане и литературна критика.
Работата по документалния роман "Горещо червено" й отнема близо девет години. Книгата събира документални свидетелства и архиви за живота и съдбата на българската интелигенция от 30-те до 60-те години на миналия век и в същото време разказва историята за трагичната участ на художника Райко Алексиев.