Нищо страшно - само смърт

Едва ли някой би тръгнал към книга на Джулиан Барнс с ниски очаквания.

Последното издание у нас от автора „Няма нищо страшно“ обаче обещава не просто блестяща форма, а и смърт, и виталност, и сериозност, и смях.

Книгата е увлекателна история за смъртта, която ни кара да се смеем на глас, след като току-що ни е натъжила.

Написана е отлично от брилянтния разказвач с вкус към многозначителната куриозност.

Началото е откровено - „Не вярвам в Бог, но Той ми липсва“.

След него Барнс, който сам се определя като „атеист на двайсет и агностик на шейсет“, започва интимна и интригуваща дискусия за това доколко „няма нищо страшно“ в смъртта.

Спорът се води между автора, негови роднини, както и Платон, Цицерон, Гьоте, Стендал, Зола, Моъм, Равел, Стравински и мнозина други, извоювали си безсмъртие.

Откровените и афористични отговори не са категорични, но със сигурност ще ви предложат нещо много по-ценно от готовия резултат – поле за размисъл...

Издава "Обсидиан".