Ние срещу някой друг. Андре Агаси в "Окрито"

В завладяваща история за живота си един от най-талантливите тенисисти на всички времена споделя своите изпитания и моментите, в които трудно е намирал баланс между самоунищожението и съвършенството.

Андре Агаси е сочен за бунтар, а бунтът му го превръща в символ на няколко поколения. Историята е разказана с езика на тениса, но в нея се говори и за други неща, които са далече от играта.

"С книгата "Открито" се опитах да подредя историята си. Писах за хората, които са оказали голямо влияние в моя живот. А по отношение на себе си бях откровен до краен предел. Мисля, че мнозина ще имат какво да научат от моята история", казва авторът.

Андре Агаси играе като професионален тенисист от 1986 година до 2006. Изкачва се често до номер едно в ранглистата и печели осем турнира от Големия шлем. Заема седмо място във вечната ранглиста.

Агаси е единственият тенисист, който е печелил както златен олимпийски медал, така и четирите турнира от Големия шлем, което е своеобразен “Златен” шлем в цялостната му кариера.

Той е и тенисистът, записал най-добрите, постигнати от американец, резултати в купа “Дейвис”. Основател е на фондация “Андре Агаси” и е спечелил повече от 85 милиона долара за спортна академия “Андре Агаси” в Лас Вегас.

Андре живее в Лас Вегас заедно със съпругата си Щефи Граф и техните две деца.

Животът е тенис мач между пълни противоположности, казва Андре Агаси в своята история. Всеки ден играем такъв мач: ние срещу някой друг.

Подготвени сме дори какво ще чуем: по някой изповядан грях (взимал е наркотици), душевни терзания, мимикрия (носил е перука), скандал (от недотам любезни думи към своите съперници), драма (нелепия брак с Брук Шийлдс), светска суматоха (били са приятели с Барбара Стрейзанд).

Трудното детство, самотата, цената на успеха, натрапения път към този успех са почти клишета в историята на всяка успяла личност. Както и колко много научава такъв човек за загубата, каква болка понася.

Успехът сам по себе си не спасява, нито носи утеха. Къде остава целият звезден блясък, всичките овации, показаното уважение, възхвалите, когато след своя последен истински мач в кариерата си, на Агаси му се налага да легне на паркинга, подпрял глава на сака си, защото преумореното му и съсипано тяло е рухнало след един зверски двубой на корта?

Като всеки истински шампион, и Агаси осъзнава, че това, че една битка е предварително загубена, изобщо не е основателна причина да не я водиш. И заживява с това познание. Често дори побеждава в предварително загубените битки.

Историята му е и за пътя към правото да е самият себе си и да бъде обичан какъвто е – гологлав и личност, която сам е изградил. Достатъчно честен е да говори за своите смешни, нелепи или страшни решения: от индианската грива, която носи и лъжата за амфетамините, до отношението си към своите съперници.

Това е и разказ за приятелството, лоялността, обичта, почтеността. За истински близките му по кръв или по силата на избора хора.