Африка - неопитомена, красива и изчезваща

„Не ние хващаме пътя – пътят хваща нас”, припомня думите на Стайнбек Димитрина Василева. За нейните приключения по време на едномесечното й пътешествие по земите на източноафриканските племена може да разберем, като видим нейната фотографска изложба „Изчезващата Африка”.

От 21 юли до 2 август във ФотоСинтезис Арт Център авторката ще сподели усещането си за свързаност с този красив, див, неопитомен континент.

Експозицията е съставена от 50 фотографии и представя живота и културата на част от плeмената в Източна Африка, които вследствие на цивилизацията, глобализацията, принудителната миграция, промени в климата и екологията, политически и икономически интереси, както и намесата на християнските мисионери, са на път и са обречени да загубят културната си идентичност и автентичния си облик.

Снимките показват традиционния начин и условията на живот, етническите белези и характера на хората, живеещи в най-отдалечените, сурови, безпощадни, затрогващо красиви и в същото време биологично и културно уникални кътчета на Черния континент – земите на племената Туркана, Ел Моло, Рендил и Самбуру в Кения и Масаи, Хадзабе и Датога в Танзания.

Един до друг виждаме наредени живи портрети: на жените Самубу, които копаят с голи ръце неблагодарната червена и суха земя на Маунт Кения, за да достигнат до мътна и болна вода, а децата им зад тях ги чакат с жадни погледи; на усмихната млада масайска майка учителка, която учи децата едновременно и на езика маа и на английски; на уважавания вожд на Туркана, събрал племето около себе си в традиционни танци и игри; на младия ловец Хадзабе, ловуващ точно както неговите предци преди хиляди години; на най-старата жена в най-малкото, почти изчезнало племе в Африка – Ел Моло.

Кадрите запечатват инстинктивно уловени мигове, простия ритъм на живот и смърт, грижа, радост, ритуал и ежедневие, красотата и колорита на тези африкански племена.

Зад тяхната документалност прозира уязвимостта и зависимостта на тези хората от земята им, с която общуват в една магическа, древна, но обречена хармония.

Димитрина Василева заминава за Африка през ноември месец 2010 г. Минава през Кения от юг на север, през Голямата Разломна долина и земите на масаите, през екватора към сухите земи на север, откъдето започва територията на Самбуру племената, прекосява планината Кения и преминава в дълбоката сурова африканска пустиня.

Пътуване, което я довежда до срещата й с Борана, Покот, Туркана, Ел моло и Рендил. Обратно в Голямата разломна долина, вече в Танзания, поема към езерото Еяси, на чиито територии живеят свободните ловци – събирачи Хадзабе и полуномадите Датога.