Защо Русия не бива да очаква много от приятелството на Доналд Тръмп?

На световната сцена враговете на президента Доналд Тръмп изглежда получават по-изгодни условия от приятелите му. Изразявайки благодарност за освобождаването на възрастен американец, задържан по изфабрикувани обвинения, американският преговарящ Стив Уиткоф се наведе над масата към руския президент Владимир Путин в Москва и заяви:

"Вие сте хуманист."

Колкото и странно и отблъскващо да изглежда такова изявление, имайки предвид наглата агресия на Путин и систематичните военни престъпления в Украйна, коментарите на Уиткоф са в съзвучие с неотдавнашния проруски завой на президента Доналд Тръмп, пише за TNI Аурел Браун, професор по международни отношения и политически науки в Университета в Торонто и сътрудник в Центъра "Дейвис" за руски и евразийски изследвания към Харвардския университет. На 9 октомври президентът Тръмп обяви, че САЩ ще закупят огромно количество дизелово гориво от Русия и че санкциите срещу руските енергийни продажби ще бъдат облекчени. По-късно американският президент заяви, че президентът Володимир Зеленски на Украйна пречи на напредъка по мирното споразумение и че украинският президент трябва да бъде сменен. Освен това Съединените щати временно преустановиха обмена на разузнавателна информация с Украйна, преди да го възстановят миналата седмица. Изпълнителният директор на Starlink Илон Мъск също ограничи достъпа на Украйна до сателитните данни на компанията и обвини украинското правителство в нарушаване на условията за ползване – обвинение, което Киев отрича. Тези прекъсвания доведоха до смъртта на цивилни, тъй като Украйна имаше по-малко възможности да засича приближаващите се руски ракети.

Тези неотдавнашни изявления на Тръмп дойдоха, след като Украйна възвърна територия през септември и отбеляза последователен успех в нанасянето на удари по руската енергийна инфраструктура. Според някои оценки руските жертви са надхвърлили 1,5 милиона.

Безрезервните поддръжници на президента Тръмп биха твърдели, че този обрат е част от стратегия за привличане на руския президент към масата за преговори. Това предположение обаче се основава на погрешното убеждение, че президентът Тръмп има разбираема и последователна стратегия и че президентът Путин реагира на положителни стимули. Въпреки моретата от мастило, изписани в опити да се опише външната политика на администрацията на Тръмп, президентът Тръмп не мисли в термините на геополитическата стратегия, а вместо това действа на базата на лични капризи и недоволства, както с горчивина са открили партньорите на САЩ в Близкия изток. Каквото и да движи външната политика на Белия дом, тя ще продължава да прави зашеметяващи обрати – от най-страшните заплахи с огън и сяра до невероятно оптимистични и безсмислени опити за мир, като всичко това нанася сериозна вреда на американската достоверност.

С цените на петрола и газа, които остават упорито високи, и цените на дизела,

които се изстрелват до небето преди решаващите американски междинни избори, иранският режим, въпреки опустошението на военните му сили и огромните щети, нанесени на ядрените му амбиции, продължава да заплашва Прмузкия проток и на практика е развързал ръцете на своите прокси-групировки хути в Йемен. В отговор президентът Тръмп се гърчи в неконтролиран гняв, обвинявайки съюзниците, но без да предлага ефективно решение. Оттук и готовността му да предаде Украйна и да отключи енергийна помощ от Русия.

Търсенето на стратегическа логика в политиката на президента Тръмп се оказа безрезултатно. По-правдоподобно изглежда, че съюзниците или приятелите застават зад президента Тръмп само ако изпълнят 100 процента от това, което той очаква, 100 процента от времето. Освен това лоялността към президента Тръмп е еднопосочна. Той се чувства много по-удобно с, и изглежда, че възхищава се на, диктатори, които управляват с неоспорима власт, като Владимир Путин, Си Цзинпин, Реджеп Тайип Ердоган и Ким Чен Ун. И все пак, дори и тук приятелството не е вечно.

Празненствата в Кремъл може би са преждевременни. Историята показва, че да се противопоставяш на президента Тръмп често е много по-безопасно, отколкото да си му приятел. Републиканските лидери в Съединените щати и много съюзници, от италианския министър-председател до японския, са установили, че приятелството с президента Тръмп се е оказало проблематично, ако не и токсично. Докато Владимир Путин засилва агресивната си война в Украйна, той трябва да е наясно с рисковете от „тръмповото“ приятелство. Разчитането на допълнителни средства от продажби на енергия и облекчаване на санкциите, както и наслаждаването на щедрите похвали от страна на американската администрация, може да не се окаже ефективна стратегия. Ако президентът Тръмп остане значително разочарован от Русия и/или ако Америка предприеме решителни действия срещу Иран, приятелството с президента Путин може внезапно да се разпадне. Ако има нещо, което прилича на железен закон, управляващ отношенията с президента Тръмп, то е, че те твърде често завършват зле за неговите "приятели".