Да събереш неразумно разпиляното

„Неразумно разпиляваното трябваше да бъде събрано”, казва Светломир Мариновски за предстоящата си изложба в Националната Художествена Галерия „Обиталища”.

Експозицията може да се види от 16 август.

Ето какво още сподели авторът за изложбата: „Започнах рисунките без тематична аргументация, оформи се цикъл, а паузата, която ме отдалечаваше от общуването чрез тях, стана пречка.

Реших да изпълня роля, в която искреността ми ще е подчинена на страха да не останеш сам, неподреден или отчужден.

Доста често, в желанието си да защитят ранимата природа на творбите, изложбите избират убежище и закрила в места с духовнo излъчване или тържественост.

Параклисът „Св. ап. Петър и Павел“ в Националната галерия е такова място. Върху римски и турски градеж, над килии, прегънати надве, в сграда, от която се изплъзва идеята за държавност.

От уроците на моя учител приех необходимостта да търся нови форми и значения на миналото, без да надскачам сянката на онези, чийто авторитет ме е водил през годините. През 13. век Мю-Чи рисува „Шест райски ябълки“.

Гениална и обезсърчителна мистерия за смисъла, обвързан с видимостта на предметния свят и пренасянето му в полетата на мислимото, на невидимото, на идеите! За мен рисунката е пътят в истинския му смисъл, който е извън миналото, без да настоява за бъдеще, защото отговорите са в него. В композициите ми присъстват зоо- или антропоморфни тела и предмети, свободни от конкретна събитийност или персонаж, тръгнали откъдето и да е и откогато и да е, спазматични в сянката на желанието.

Старият завет, просветлената мъдрост на Юрсенар, кодът на красотата при Мишима и Кавабата, римската меланхолия у Киняр, докладът пред Всевишния на Д'Ормесон ми дават вдъхновение, основания и образи.
Обиталището е място за подслон и на забрава, убежище и закрила. То е интимна територия, предпазена от чуждия поглед.

Живораждащите са привлечени от пещерите. За тях няма минало, не искат бъдеще, защото отговорите са пред тях и те не искат безпокойство, хаос, тревожни сърца и свити гърла, а просто наслада и сигурност. Без действителното, без диктата на групата. Обиталището е място на срещите на телесното в неговата принадлежност или отчужденост.

За мен красотата е ежедневно зрелище. Удоволствието да рисуваш отложените си удоволствия. И да се самоиронизираш. „Когато една мишка вижда да прелита прилеп, тя възкликва: „О, ангел!“, написа Турние.

Белотата на хартията ме предизвиква да я нараня. Оскъдната светлина ми напомня за нещо случило се.

Редувам топло- или студеносиви петна, прозрачни, сгъстени, с динамични жестови силови линии. Разчитам понякога на случайността на разлива, защото е изобретателна. Надявам се на тълкувания далеч от абстрактното.

По-скоро телесни или неволни представи, синхрон на прегрешения в едно илюзорно пространство.

„Създателят по пътя си е оставил следи, с които ни подкрепя и утешава“, каза ни Бешков. А ние бързаме по малкото път и какво е отвъд, очакваме да ни споделят тия, които си тръгнаха."