Призраци и маски

Най-известният цикъл на Барбора Балкова „Маски”, съпроводен от творби от други два цикъла: „Плодове” и „Призраци” може да видите в Чешки Център от 21 септември.

Авторката на изложбата  е чешка художничка, която живее и работи в южна Чехия и в Прага. В творбите си съчетава традиционните прийоми на живописта и фотографията с новите медии.

Чрез различни изразителни средства улавя преживяванията и промените в човешката идентичност, често акцентирайки върху женския опит. С това е свързан и въпросът за себепреживяването и себенаблюдението в най-различни ситуации и взаимовръзки.

Обединяващ подход в творбите на Барбора Балкова е абсурдният хумор и пародия, от една страна и от друга - специфичната магия на театралната естетика. Барбора създава цялостни концепции, които винаги проследяват конкретни основни теми. При това, най-типичното съдържание на творбите й е темата за човешката идентичност, преживяванията и промените.

На фотографиите от серията „Маски” е заснето едно и също лице, с неутрален израз и поглед насочен напред. Характерът на портрета не показва израз на лицето, а маска, която го прикрива.

Макар да става дума само за нетрадиционно, но формално еднакво изпълнено, покриване на лица, изборът на различните материали изисква отделно тълкуване за всяка маска. Някои от тях имат само защитна функция (напр. формичките), други по-скоро разкриват грубостта на лицето (напр. шунката), трети подчертават неговата крехкост.

Фотографиите от „Нощни призраци” илюстрират ситуации и действия, които не биха били обичайни за човешките образи в часовете на нощта и не биха отговаряли на физическата им възраст. Това обаче не се отнася за призраците движещи се в собствения си свят. И макар да е навсякъде около нас, той остава неосезаем за хората.

Сцените от снимките са като замръзнали във времето, в момента на изненадата, подобно на фаровете на автомобил, осветили бягащо през шосето животно, когато и за двете страни след вцепенението остава само споменът – възприятие, чието съществуване остава съмнително и може да се сметне за илюзорен микросън или фантазия.

В „Дневни призраци” въпросът за реалността на дадено възприятие се размива от факта, че всичко не се случва „направо”, а върху повърхността на улични огледала, които са действителни, т. е. би следвало да отразяват действителността. Но тези отражения показват по-скоро бленувана реалност, заблуда или детско въображение. Именно в огледалото единствено е възможно да зърнеш призраци.

Експозицията може да бъде видяна до 13 октомври.