Пейзажът и неговата преходност

Пейзажът и преходността му през погледа на Анхел Масип, Хакобо Кастеляно и Хуан Лопес може да видим в новата изложба„Възраждане: място, пейзаж, памет” . Тримата представители на най-младото поколение творци в испанското изкуство лично ще дойдат в София за монтажа и откриването на изложбата, която ще се отвори на 1 декември в Музея на съвременното изкуство в София.

Мястото на експозицията не е избрано случайно. Самият музей е пример за възраждане на пейзажа чрез възстановяване на една разрушена сграда. Бившият Софийски арсенал, строен през XIX век, отново заема своето място в съвременното градско пространство, за да се превърне в дом за проекти, извикващи нови усещания в посетителите, което прави по-въздействащ ефекта от възстановяването на сградата. Чрез паметта за новата опитност се ражда нов пейзаж.

Темата за пространството е константа в изкуството. Много са примерите на артисти, които през XX в. са се стремили да променят статичната същност на пространството, предназначено за обитаване или за изложби.

Пространството е главна тема в работите на Гордън Мата-Кларк- един от най-изтъкнатите артисти от втората половина на XX в., вдъхновяващ много млади творци на съвремието. Сред тях са и тримата испански артисти – Анхел Масип, Хакобо Кастеляно и Хуан Лопес, които разглеждат пейзажа като среда, която винаги подлежи на намеса и на по-различно тълкувание, а работите им се превръща в материален израз на съжденията им.

На пръв поглед тримата артисти изграждат твърде различни пейзажи: Хакобо Кастеляно чрез предмети, Анхел Масип- като съзерцава природата, в която все по-трудно открива чуждите на нея елементи, а Хуан Лопес- от гледна точка на двойствеността на градския пейзаж и езика му. Но общото между тях е идеята за влиянието на пейзажа върху обитаващите го хора. Градовете или строителните материали за тях са образ или средство.

Подходът им е мултидисциплинарен и включва инсталации, рисунки, видео или фотография, с различен по своя формат резултат, но с постоянна насоченост към употребата или злоупотребата с тези пространства, към повторната им употреба и разнообразните предложения, чакащи да бъдат открити.