Пространството - практично или поетично

Софийските улици и познатите ни дупки отразява чрез своята инсталация от автомобилни огледала Хуан Лопес. Той е един от авторите, чиито творби са изложени от 1 декември в Музея за съвременно изкуство в София. Проектът е съвместна изложба с още двама испански художници – Хакобо Кастеляно и Анхел Масип. Интересните им хрумвания може да видите до 10 януари догодина.

Изложбата им е основана на концепцията за пейзажа и неговата преходност. Нарекли са я „Възраждане: място, пейзаж, памет”.

Всеки един от тримата открива своя пейзаж на различни места. Хакобо Кастеляно се вдъхновява от заобикалящите го предмети. Анхел Масип съзерцава природата, в която все по-трудно открива чуждите на нея елементи, а Хуан Лопес търси двойствеността на градския пейзаж и езика му. Общото между тримата е идеята им за влиянието на пейзажа върху обитаващите го хора. Градовете или строителните материали са само образ или средство. Подходът на художниците е мултидисциплинарен и включва инсталации, рисунки, видео или фотография, с различен по своя формат резултат.

Ето какво споделиха авторите пред Dnes.bg за пейзажа, субективното виждане и идеалното пространство.

Идвате в България за първи път. Какви пейзажи си харесахте от тук?

Хуан Лопес: Наистина ние сме за пръв път в България. Много малко време имахме, за да придобием някакъв цялостен облик за града и за страната. Пътувахме доста бързо. Всичко, което видяхме от града, бе през прозореца на колите, с които се движехме. Това, което успях да забележа и което ми направи силно впечатление (освен вкусните български кюфтета),  са тези малки полицейски постове, разположени до светофарите, които регулират движението в града.

За първи път ли работите заедно?

Хакобо Кастеляно: В Испания и тримата сме имали самостоятелни изложби, но за първи път се събираме в общ проект.  Мога да кажа, че опитът ни е много положителен.

Само един от вас идва с готова инсталация. Останалите правите своите на място. Какви са предимствата от това да се пътува с нещо предварително готово и какви са във възможността да се импровизира?

Анхел Масип: Вярно е, че само аз идвам с предварително готова инсталация. Основната причина за това е, че произведенията са много сложни за изработка и би било невъзможно да ги направя на място. Факторите, които ми пречат, са времето и липсата на инфраструктура. Иначе всяко нещо си има своито положителни и отрицателни страни. Така, ако се налага да правиш нещо, което трябва да се впише в пространството, можеш да импровизираш или да променяш произведението си до такава степен, че да отговори на контекста.

Единият от вас намира пейзажа в градската култура, другият – в природата, а третият – в малките предмети. Къде са пресечните точки?

Хакобо Кастеляно: Точно в различието, в разнообразието на погледите. Ние поглеждаме от позицията на нашия опит, през сферата на нашите взаимоотношения, в перспективата която даваме, а в крайна сметка всичко е насочено към обществото.

Изложбата се казва „Възраждане: място, пейзаж, памет”. Според вас как трябва да се променя пейзажът – плавно, за да запази историческия си облик или радикално, но вмествайки се по-практично в новия стандарт на живот на обществото?

Хуан Лопес: За мен важното са градовете и този вид градски пейзаж. Смятам, че градът се гради на слоеве. Миналият ден говорихме с Анхел колко е интересно, че в София има най-различни видове сгради. От комунистическия етап, статуите, които напомнят за тази епоха и в същото време нови сгради, които са едва на 4–5 години. Според мен ценното е всичко да се запазва такова, каквото е било. Да се виждат тези слоеве, защото именно те правят облика на всеки град.

Как всеки от вас вижда перфектното пространство?

Хуан Лопес: За мен идеалното пространство е това, което предлага равни и еднакви условия за всички, които го обитават.

Хакобо Кастеляно: Чрез нашата работа ние имаме възможността да пътуваме и връщането у дома за мен е идеално. В моето пространство аз виждам удобството на живота. Който пътува често, ще ме разбере отлично.

Анхел Масип: Аз виждам идеалното пространство в това място, в което има здрав разум и в което нещата изпълняват точно и само функцията, за която са създадени. Но повярвай ми, такова пространство трудно се намира.