До колко светът ни познава и до колко ние него

Най-значимите имена и събития в многовековния културен диалог между България и света са събрани в нова изложба, която може да се види в Националната галерия за чуждестранно изкуство. В 30 пана чрез нагледен разказ от Средновековието до средата на XX в., се проследяват духовните мостове между българската, европейските и световните литератури.

Експозицията започва своя разказ с най-значимия ни принос в световната култура - делото на Светите равноапостоли Кирил и Методий, провъзгласени за съпокровители на Европа. Техните достойни ученици и последователи, разпространили светилника на писмената сред целия славянски свят, задават високия начален хоризонт на българската култура.

Богомилското учение от Х век е представено със своя път към Западна Европа и влиянието му върху шедьоври на световната литература като „Ад” на Данте Алигиери и „Изгубеният рай“ на Джон Милтън.

Една от най-интригуващите и неизследвани досега теми е тази за български мотиви в европейските литератури. Тя изследва появата и присъствието на образа на българите и България в културното пространство на Европа от XVI в. до средата на XX в. Изключително интересни са европейските творци с българско родословно начало.

Първите мостове към европейската култура през Възраждането са учебниците по френски, немски, гръцки, италиански - дело на Иван Богоров, Васил Берон, Иван Вазов, Константин Величков и др. Първите учители, получили образованието си в чужбина, пишат и превеждат учебници, побългаряват литературни творби, създават училища по европейски образец.

Показани са както първите преводи на художествени произведения, така и първи антологии на чуждите литератури. С „вечните заглавия” от световната литературна класика се срещаме чрез преводите им от най-големите наши автори или в оригинални издания в личните писателски библиотеки.

Как нашите писатели видяха света е също сред темите на тази изложба. По-кратко или по-дълго пребиваване в чужда страна, среща с природни феномени, запознаване с историята на друг народ, социални и национални конфликти, пряк или косвен контакт с емблематични творци отключват творческото въображение.

Потърсена е и обратната информация – доколко светът познава българската литература, кои наши писатели са най-превеждани, къде познават творчеството им, какви международни награди имаме.

„Срещите и диалозите” ни със света са онагледени с безценни литературни реликви – ръкописи, снимки, издания на вечни и емблематични книги, вещи, документи, писма, художествени произведения от най-висока класа – портрети, шаржове и илюстрации.

Експозицията се открива на 1 февруари и може да я видим до 5 март.