Как да разчитаме знаците на съвременното изкуство

Какви са новостите в съвременното изкуство ще ни разкаже Ергин Чавушоглу, селектиран за две наградите Бекс Фючърс 2004 и Артес Мунди от 2010 г.  Той представя Турция на петдесетото биенале във Венеция през 2003 г.

Срещата с него е на 12 май в Софийска градска художествена галерия от 11.00 ди 14.00 часа. Събитието е под името “Разговори с творци – Въведение в съвременното изкуство”.

Модератор на разговора е Весела Ножарова. Целта на образователната платформа е да запознае българската публика с основните теми, идеи и творци и да зададе български контекст за разбирането, разчитането и гледането на съвременно изкуство.

Платформата през 2012 съдържа два основни структурни етапа: “Неделни лекции” и “Разговори с творци”. Програмата през 2012 е свободна за посещение и е без предварително записване.

Ергин Чавушоглу е български художник от турски произход, който живее и работи в Лондон. В България завършва Националното училище за изящни изкуства “Илия Петров”, София след това получава бакалавърска степен в Мармарския университет, Истанбул, а през 1995 магистърска степен от Голдсмитс Колидж към Лондонския университет. Има защитена докторска дисертация в университета в Портсмънт, Великобритания.

Централнa гледна точка в творбите на Чавушоглу е изследването на понятията за място – в това число, липсата на място, или неговата достъпност, в контекста на дадена културна ситуация. В процеса на работа, той използва различни медии: филм, видео, звукова инсталация, скулптура и рисунка. Контекстуалната рамка на творчеството му изучава различни състояния на мобилност, търсейки идеята за място, понятията граници и пътувания, като ги разполага в множество от гледни точки.

Работите на Чавушоглу се интересуват от особеностите на понятия, като “социални пространства”, “мобилна култура” и “труд” с акцент социално-политическия пейзаж на човешкия живот. Темите в творчеството му, често акцентират върху спецификата на географския регион, за да проучат как използваме конструираните обществени места. Последните му мащабни рисунки проектирани върху пода и стените на изложбената зала са препратка към обектите на Дюшан, но представени в критически дискурс.