Петко Задгорски с картини от миналото

110 години от рождението на художника Петко Задгорски ще бъде отбелязана в галерия “Лоранъ“.
Експозицията може да се види от 4 до 30 септември. Самият автор е художник, скултор, самоук реставратор и корабостроител.

Последната изложба на Петко Задгорски в София е през далечната 1973 г. В експозицията ще присъстват повече от 40 произведения, рисувани с маслени бои, акварел, пастел и молив, обхващащи близо 50-годишен творчески път.

Тук са много ранните “Ученичка”, 1928 г., “Глава на мъж”, 1929 г., както и късните творби “Портрет на Христина”, 1970 г., и “Море”, 1972 г. Запомняща се е серията автопортрети; изпълнени с въглен (1937 г.), молив (1945 г.), пастел (1950 г.) и маслени бои (1957 г.).

Художникът запечатва своя образ през годините, като улавя моментните си настроения. Организаторите са подбрали и няколко малки пейзажа, които никога не са били мислени за изложба.

Работени на място, на лист картон, те внасят в салона на галерията свежото настроение на природата. Такива са “Слънчогледи”, “Гора”, двата варианта на “Бургаските солници”, 1967 г., и др.

Сред поредицата портрети на близки и приятели, изпъкват тези, на които е изобразена Антония Задгорска – дъщерята на художника. Пропити с любов и работени с нежен рисунък, са: “Антония спи”, “Портрет на Антония – на стол”, 1946 г., “Портрет на Антония в профил”, 1956 г.

Като контрапункт, може да разглеждаме мрачния и страшен образ на “Кракра Пернишки”, 1966 г. - най-голямата картина в експозицията.

Размерът и подсказва, че е била поръчана за представителни цели, но остава при художника. Някъде по същото време са рисувани “Слънчев бряг I”, “Слънчев бряг II“, както и емблематичната “Бургаската гара”.

С последните творби може да си примомним недалечното минало, когато морските ни курорти все още са били не толкова застроени и наистина са давали спокойствие за почиващите.