"Чувствата по моите страни – чувствата по твоите стени"

„Чувствата по моите страни – чувствата по твоите стени” събира творбите на Татяна Илиева в между 8 и 29 септември в Dada Cultural Gallery.

Техниката включва предимно акварели, експериментира също с масло и акрил. Част от картините, които ще видите, са правени в период от две години и са вдъхновени от живота и търсенията й, като художник. Самоука е и това й дава възможността да експериментира и да създава собствено усещане за работа с различните материали и багри. Щастлива е, че може да споделя своето изкуство с Вас. Като се надява , то да носи същата положителна емоция , с която е създадено .

За изложбата „Чувствата по моите страни – чувствата по твоите стени” : тя се фокусира върху усещанията и желанието й да материализира случващото се в нея. Това, което витае във въздуха, което среща по улиците, сред природата, в музиката, в танца, натрапчивото усещане да изразява себе си чрез изкуството си. Да опознава човека. Мъжа, жената и тяхната природа. Това е първата й изложба.

От ранна детска възраст рисуването за Татяна Илиева е нейният любим начин да изразява себе си. Тази вътрешна потребност , винаги я е подтиквало да се занимава с изкуство. През 2008 завършва висшето си образование Бакалавър художник-Пространствен дизайн. През годините на следването си освен с дизайн, се занимава и с архитектура, специализирайки се в правенето на макети на сгради ..

Любовта й към детайла я тласка в друга по различна посока от тази, която университета й предлага. Някъде през тези ранни години на своите търсения се появи и страстта й да експериментира с различни техники. По това време прави картини с глина , масло и темпера. Известно време след това се появява любовта й към акварела. 

„Винаги сядам пред белия лист, изпълнена с чувства, и често усещам пеперуди, виждам светулки, ставам, за да изтанцувам това, което рисувам. Не мога да го напиша, винаги само го чувствам, иска ми се да можех да нарисувам някой ден тази емоция. Да имах паметта да видя цялата си фантазия в детайл и да я запомня, точно преди да е изтекла между пръстите ми.

А те все още не са способни да правят това, което душата ми крещи всеки ден. Мечтая си някога да имам времето, в което да разлея цялото желание, събрало се в мен, пак в изкуство. Има толкова картини, които чакат да бъдат нарисувани, толкова чувства, които чакат да бъдат, да докоснат нечие сърце. Мечтая често, надявам се с птиците в простора. Често си пришивам крилата им, позволявам да ме обезкриляват. Позволявам си да сядам пред белия лист и мръсна. Омърсена, защото има нужда и от това.

Опитвам се да раста всеки ден, чувствам се като на 2 и половина в тази почва. Радвам се, че всичко е така необятно пред погледа ми и няма край. Обичам тълпата от непознати, а понякога – не. Семейството и приятелите ми са част от мен. Падам често, за да се изправя, прекланям се, танцувам, плача, ходя често пода дъжда, измокрена, но чиста. Всеки ден нещо ми връзва ръцете, всеки ден ги развързвам – това е причината да не понасям покоя.

Само в покой могат да те завържат. Ловувам себе си , излитам и посягам към лъка, държа го до възглавницата си привечер. Пиша, когато някой ми шепне нещо и не мога да заспя, преди да го запиша, или под душа, гола, точно преди да измия редовете, но не съм аз. Обичам да посаждам нови неща в хората, затова съм им странна. Ако някой ден се науча да рисувам, ще съм свободна и бих спряла в този миг“.