"Израелският Худини“: Тайната на политическото оцеляване на Нетаняху

Беше 3 часа сутринта в деня, в който политическата кариера на Бенямин Нетаняху можеше да приключи, а той влезе в битката с пълна сила.

Той се похвали с ликвидирането на иранския аятолах Али Хаменей, с приятелството си с президента на САЩ Доналд Тръмп и с израелската окупация на територии в Ливан, Сирия и ивицата Газа. След това насочи яростта си към любимия си враг: медиите.

"Спомняте ли си как пропагандните канали създадоха цялостно внушение, че "Ликуд“ ще спечели 18-19 места?“, попита той, докато припяваше религиозна песен. "През цялото време знаеха, че това е лъжа“.

Към момента, при преброена голяма част от гласовете, "Ликуд“ е на път да спечели около 26 места и да се превърне в най-голямата партия в парламента. И макар да не се очаква крайнодясната коалиция на Нетаняху да получи достатъчно места за мнозинство от 61 депутати, същото важи и за неговите опоненти.

Това очертава перспективата за продължителни коалиционни преговори, по време на които Нетаняху ще остане министър-председател, използвайки завидните си умения в задкулисните машинации, пише Financial Times.

19 години на власт

И след 19 години на власт, обхващащи шест премиерски мандата, повече от половината израелци и голяма част от света си задават въпроса: Как Нетаняху все още се държи на крака?

"Основният му талант е, че е даровит разказвач, а историята, която той поднесе, премести фокуса на целия дебат от миналото към бъдещето“, казва Авив Бушински, който е бил говорител и началник на кабинета на Нетаняху в края на 90-те и началото на 2000-те години.

Според версията на Нетаняху, провалите около атаката на "Хамас“ от 7 октомври 2023 година, случили се по време на неговото управление, са представени в нова светлина: като част от "Войната за изкупление“. Това е препратка към последвалите военни действия на Израел в Газа, Ливан, Иран и на други места.

"Другите - те са или мекушави, или неопитни, или неподготвени, а и нямат топки“, казва Бушински.

Фактът, че Нетаняху все още е на власт след едни от най-оспорваните избори в историята на Израел, се дължи на преодоляването на препятствия, с които малцина други биха могли да се справят.

Списък с провали

Списъкът с неговите провали, който опозицията изброява ежедневно, е дълъг: нападението от 7 октомври се оказа най-смъртоносното за еврейския народ след Холокоста, отнемайки живота на 1200 души в Израел. Последвалата криза със заложниците разтърси нацията, а стотици хиляди хора излязоха по улиците с искане за прекратяване на огъня.

Войните оттогава насам прекъснаха, но не провалиха продължаващия съдебен процес срещу Нетаняху за корупция, докато опустошителната кампания на Израел в Газа, където са убити най-малко 73 000 палестинци - доведе до дълбока международна изолация.

Самият Нетаняху е издирван от Международния наказателен съд за военни престъпления и рядко може да пътува в чужбина. Израел пък е изправен пред съда в Хага (Международния съд на ООН) по обвинения в геноцид. Нетаняху, както и самият Израел, отричат ​​обвиненията. Той ги определи като антисемитски.

Дори в самия Израел Нетаняху е дълбоко ненавиждан от части от населението, които го смятат за корумпиран и за заплаха за демокрацията в страната.

И все пак, въпреки че съперниците му излъчиха безпрецедентен за последните десетилетия състав от опозиционни лидери, включващ както опитен военен командир, навлизащ тепърва в политиката, така и ветерани от разпокъсаната израелска политическа сцена, Нетаняху все още има реален шанс за нов мандат.

"Като се има предвид с какви карти разполагаше в навечерието на изборите, това е добър резултат за него“, коментира Рони Римон, който ръководеше предизборната кампания на Нетаняху през 2009 г.

Той не спечели изборите, но същото важи и за опонентите му. Опозиционните еврейски партии първо трябва да преодолеят внушението на Нетаняху, че палестинското малцинство в Израел са предатели на еврейската държава - внушение, което цели да делегитимира тази група. Едва тогава те биха могли да си сътрудничат с арабските партии, които разполагат с точно толкова места в парламента, колкото са нужни, за да определят или да блокират състава на бъдещото правителство.

Историята за "завръщането“ е ключов елемент от многопластовия политически образ на Нетаняху. През четирите десетилетия на обществена дейност той се е адаптирал към всяко предизвикателство: ту помирителен, ту войнствен; ту триумфиращ лидер, ту борещ се аутсайдер в зависимост от това какво изисква моментът.

"Той е такъв, какъвто трябва да бъде, когато трябва да бъде, по всяко време на денонощието. И е толкова убедителен, че успява да убеди дори самия себе си“, споделя човек, който го е придружавал по време на предизборната кампания. 

Неговата лична история също е част от този образ: като млад войник той е ранен при една мисия, едва не замръзва при друга, а брат му загива по време на операция за спасяване на заложници. Нетаняху превръща тези събития в разказ за смелост и саможертва.

Като млад политик той бе обвинен от съпругата на тогавашния министър-председател Ицхак Рабин, както и от други, в нагнетяване на политическа атмосфера, довела до убийството на Рабин, който по онова време прилагаше Споразуменията от Осло. Нетаняху не трепна тогава, както и сега, той нито призна вина, нито пое отговорност и победи приемника на Рабин, Шимон Перес, осигурявайки си първия мандат като министър-председател.

Тази победа през 1996 г. бе първата демонстрация на умението му да борави с послания, свеждайки сложни предизвикателства до запомнящи се лозунги. Слоганът "Перес ще раздели Йерусалим“ му помогна да постигне крехка победа в момент, когато САЩ притискаха Израел да направи отстъпки пред палестинските искания за държавност.

На по-късни избори, през 2019 г., лозунгът "Биби или Тиби“ му послужи, за да демонизира Ахмад Тиби – палестински политик от Северен Израел и същевременно да се представи (използвайки собствения си прякор) като "сигурния избор“. А на тези избори слоганът му беше още по-прост: "Ямин о Фалестин“ - "Десницата или Палестина“.

Политическото дълголетие на Нетаняху, въпреки шума от почти непрестанни кризи, му е донесло няколко прозвища. В израелския печат понякога го описват като магьосник, а други го наричат ​​"Худини“ - на името на прочутия илюзионист от еврейски произход, известен с бягствата си от невъзможни ситуации.

Хари Худини умира, след като за миг губи бдителността си и поема удар в корема от свой познат, решил да изпита издръжливостта му. "Но Нетаняху никога няма да бъде хванат неподготвен“, отбелязва Бушински.