Четката на Нечо

Виж картините на Нечо

С Недялко Иванов се познаваме отскоро, но това изобщо не пречи да заобичаш човек като него. Освен че е красив-умен-талантлив по default, той е толкова тих и деликатен, че може би наистина единственото изкуство, в което би го заподозрял, е рисуването.

Обаче това подозрение става убеденост, когато видиш как у тях на всеки ъгъл е разхвърляно парченце от него.

Или той самият, защото често картините му са като автопортрети. С излъчване, не аналитични, енергийно те блъскат и не те оставят да дишаш.

Сега има изложба в „Дома на киното” – първата от много години насам. Иначе има една изключително красива издадена книга с поезията на брат му – Иван Иванов, и с негови илюстрации. Свири на китара, кара колело и е графичен  дизайнер.

Но тези работи какво значение имат, след като можеш да сложиш мустаци само с няколко размаха на четката...

Защо реши да направиш тази изложба?

Истината е, че не съм решил. Хе-хе. Затова са добрите приятели, понякога да решат вместо теб.

Защо точно в киното?

Един приятел, като разбра, че изложбата ще е в Дома на киното каза нещо от сорта: ”Браво! Това е едно от малкото останали места бастиони на културата.” Съгласен съм с него. Исках да видя как ще седят подредени картините ми на едно място. Замислям изложба и в галерия, но в момента търся подходящо местенце

Как откри своето рисуване, своя визуален език?

С рисуване. Пътят, който извървях от графиката до живописта, отне известно време. От плахи акварелни моливи, през пастели и после с маслени бои.

Кога рисуваш?

Когато ме обземе нужда. Не съм от този тип художници, които имат строга система на рисуване. При мен се получава спонтанно след период на натрупване на емоции. Нещо се отпушва. Понякога имам периоди, в които въобще не рисувам.

Какво те провокира да рисуваш?

Всичко, което е красиво и ме докосва по някакъв начин. Хубава музика, хубав филм, хубав момент.

На кого би нарисувал мустаци?

На Дали - втори чифт. А ако бях Хитлер, знаеш ли какво бих направил? Нали знаеш какво си е имал над горните устни? Те са били модерни тези мустачки. Но ако бях аз, щях и под долните да си пусна една пичеловка и ще си имам две.

В картините ти има някаква особена фрагментарност, изкривяване на сетивата, частите на лицето. В същото време има и някаква особена хармония. Откъде идва това противоречие?

Предполагам от факта, че всички сме родени в някаква степен разстроени и търсим пътя към хармонията. Макар светът, в който живеем, да не го потвърждава. Тъжно.

В картините на кой художник намираш себе си?

Аз съм колаж от много художници, от много вдъхновение. Модилияни, пост-импресионисти,  синия и розов Пикасо, Климт, Гигер, Шиле и много други, които са участвали за формирането на вкусовете ми.

Музика, филми, книги...

Много и различни. Напоследък харесвам етно, бразилска и разни такива. Радио - никога. Иначе съм филмоман голям – толкова много гледам, че почвам да забравям. Вчера дочетох „Див петел” на Турние. Хареса ми. Сега ще си търся нещо ново за четене.

Има ли просветление в рисуването? Терапия ли е?

За всеки различно. За мен си е потапяне в някаква друга реалност.

Забавлението е работа, или работата е забавление?

Аз съм си мързелив. Но рисуването може да е голямо забавления. А понякога просто не се получава и е най-лесно да се откажеш. В такива моменти идва инатът, който те кара да продължиш да рисуваш и да превърнеш поражението в триумф.

На кого би подарил своя картина и на кого би продал?

Тук ме хвана неподготвен. Продаването ми е нещо много странно и се чувствам неудобно от него. Убий ме, не знам защо. Сякаш изкуството става бизнес. Засега само подарявам. Истината е, че ми е трудно да се разделям с нещата си. Тъпо е според мен, но...

Използваш ли опиати или някакви техники за отваряне на съзнанието, за по-особено рисуване?

Веднъж взех гъби с идеята да видя какво ще излезе ако рисувам, но в крайна сметка единствено се загубих в гората.

Ти участваше с илюстрация на книгата с поезия на брат ти. Мислите ли да я преиздавате?

Мислили сме, но засега остава като идея. Все пак би било хубаво, защото книжката беше много добре направена. По-скоро бих искал да направим една нова новичка.

Кога поезията рисува?

Ти кажи.

Кога рисуването е поезия?

Труден въпрос. Има много видове поезия и много видове рисуване. Може би отговорът е - когато те докосва по един особен начин.

Какво те накара да се смееш последно?

Ами преди минута написах „Сом на киното” и се изхилих силно на глас. Хахаха.

Какво би те направило щастлив?

Абе, все си мечтая за хармония, вътрешна и външна.

Будиш ли се посред нощ, за да рисуваш?

Като по-малък - да. В ученическите години рисувах предимно през нощта. Това е магично време, когато е тихо, всички спят, настъпва друг свят. Напоследък рисувам предимно през деня.

Картините ти са предимно човешки лица. Кого рисуваш?

Никой конкретно. Даже не мисля, че са човешки. Това са си някакви същества, които те гледат по различен начин. Все пак признавам, че някои приличат на мен.

Бяла стена или отрупана с картини?

Много картини, но сега у нас стените са толкова опразнени...

Тишина или дандания?

Един симпатяга е казал, че средният път е истината.

Виж картините на Нечо