Индонезийски автори излагат "горящи" творби в София

Мултимедийна картина с горящи дървета от местност в Индонезия, направена с 3D проекция е сред експонатите в изложбата "Източни ритми" в зала "Триъгълната кула на Сердика" в София, където са представени творбите на 16 индонезийски съвременни артисти от различни поколения и райони на страната, съобщава БТА.

Пейзажът Ниет Мои показва индонезийска гора и река, в един момент пламъци започват да обхващат дърветата и цялата гора се запалва. Пожарът обхваща и рамката, а след това затихва и угасва, и картината се "връща" към нормалния живот.

В експозицията е и скулптурата "Без дом си като без тяло", направена с "папиемаше" - техника, при която се използват парчета хартия и лепило. Произведението е създадено за отбелязване на земетресенията в Джогджакарта през 2006 г. , при които има много жертви и разрушени домове. Авторът Иван Сагито предлага символичен поглед върху това бедствие - като тълкуване за душата, която не обитава дома си. Скулптурата представлява две хартиени фигури, свързани със стълб от коса и може да се разглежда като огледало на момента, в който душата се отделя от тялото.

Някои от сюжетите на творбите в изложбата са свързани с бита в Индонезия. Например акварелът "Надбягване с волове" показва един от обичаите на остров Мадура, където тази традиция е предавана от поколение на поколение. Надбягването с добитък за хората там носи престиж и достойнство, защото животните за състезанието са отгледани специално и са елитни. "Сладката палачинка мартабак" изобразява т. нар. лунен сладкиш, който е традиционна закуска на китайците, живеещи на островите Банкга-Белитунг. Лакомството представлява дебела палачинка, направена с кокосово мляко и разлята върху железен тиган.

Друг акварел показва азиатската палмова цибетка, известна с това, че "произвежда" едно от най-скъпите кафета на света - копи лувак. Смята се, че животното избира най-зрелите зърна. Те преминават през храносмилателния му тракт, където се усвоява само обвивката, а зърната остават. При преминаването си през стомаха кафето придобива уникален аромат. Накрая зърната се изхвърлят от организма цели и се вземат за преработка.

Някои от творбите са свързани с обществено значими теми. Офортът "Поема с обещание за справедливост" е критика към разглеждането на различни криминални дела в индонезийските съдилища. Недоволните хора са показани чрез фигури от кукления театър Уайанг, традиционен за Индонезия.

Уаянг е театър на сенките, където зад параван се движат специално изработени кукли. Човекът, който прави представлението и контролира куклите, се нарича "даланг" и се е възприемал като духовен водач, защото чрез представленията предава мъдростта, съхранена през вековете. Интересното е, че публиката може да гледа представлението и от двете страни на паравана - не само от тази, където се движат сенките, но и от другата, където са самите кукли.

Инсталацията "Светът без земя, на която да стъпиш" пък засяга темата за околната среда. Това е фантазия за света, където не притежаваме земята, защото тя е увредена, и хората живеят във въздуха, като самолети.

"16:9" е творба, която е свързана с живота в социалните мрежи и с разпространението на изкуството. Изкуството е по-лесно достигано и възприемано, но накрая съществуването и формата на работата като че ли се свиват до екрана на мобилния телефон, споделя авторът Ресту Ратнанингтяс.

Включени са и арт фотографии, които показват женската сила, направени от индонезийския посланик в България Сри Астари Расджид, която е известен художник.

Проектът за изложбата, която може да бъде видяна до 26 май, е замислен и реализиран благодарение на съвместните усилия на Посолството на Република Индонезия в България и Фондация" Аматерас" и е в рамките на София Хартиен Арт Фест. Фестивалът е част от Календара на културните събития на Столична община за 2019.