Компютърът като четка

През последните десетилетия дигиталните технологии се превърнаха в средство за създаване на нови художествени форми, способни да ангажират вниманието на съвременния зрител по нови начини, съвместими с бързо променящата се култура.

Така бе поставен въпросът дали компютърът може да бъде изразно средство за художника, пълноправно с традиционните, и способен ли е да издържи конкуренцията на класическия пластичен изказ?

Собствен отговор е намерила Весела Статкова.

Изложбата й „Гранични пространства“ е в Национален изложбен център „Шипка 6“ до 15 февруари.

Тя включва дигитални творби, видео, рисунки и сериграфии.

За развитието на изразните средства художничката обяснява:

„В края на 20 век ме вълнуваха пресечните точки между класическите техники и новите дигитални технологии.

Стремежът ми бе да комбинирам класическите изразни средства с уменията на дигитален художник.

Сега вече за мен компютърът е просто още един инструмент, още една четка, с която свободно експериментирам”.

Весела Статкова завършва специалност "Сценография" в Художествената академия в София през 1987 година.

След 8-годишна работа като сценограф, специализира в Германия живопис, дизайн-информатика и дизайн за мултимедия и виртуална реалност.

Ключов момент в творческите й търсения и изследвания е „Диктатура на светлината” – пърформанс за перкусии, светлина и компютър през 1998 г. в Хермес фабрик – Хале.

Произведението предствлява синтетично представяне на живописни експерименти с помощта на компютърните технологии; симбиоза между цвят, светлина, звук, оформящи и променящи пространството.

Нейно дело са костюмографии за множество постановки у нас и в чужбина.

От 2008 година Весела Статкова е доцент в АМТИИ, Пловдив.