Децата-убийци са децата на Прехода, забравени от родителите си

Романът на Теодора Димова „Майките“, чиято премиера ще е на 2 юни в галерия "Кръг +", е започнат след като две 14-годишни момичета убиха своя съученичка в Пловдив.

Последваха други убийства, извършени от деца. За мен те са знак, че в обществото ни се случва нещо - преминали сме някакви граници, които не могат да бъдат преминати, споделя авторката.

Творбата спечели Шестия конкурс "Развитие" за непубликуван роман заедно с "Невъзможното убежище на поезията" от Едвин Сугарев и "Unplugged" на Мая Вуковска.

„Започнах да пиша "Майките", защото исках да си обясня какво става, опитах се да открия корените на зверството. Не зная дали съм успяла. Това, което със сигурност разбрах, е, че не децата ни са виновни“, казва Теодора Димова. По думите й тези деца-убийци са децата на Прехода, забравени от родителите си.

„Отнехме им пашкула от любов, с който са предопределени да растат. Без тази защитна обвивка от обич и грижа децата остават оголени като нерв. И започват да поемат нашите енергии, нашето недоволство, неудовлетвореност, нашата балканска озлобеност, нашата агресия, с която ние все някак успяваме да се справим. Но те не успяват. Те не са устроени така, че да могат да поемат огромната липса - липсата на радост, на влюбеност, на празници, приятелство, смях, доброта, нямат защитни механизми, които да компенсират тези неща“, смята Теодора Димова.