Подвизите на Александър Македонски от личния PR на завоевателя

Най-ранната хроника за живота на Александър Македонски, написана от Калистен - личния придворен историк на един от най-великите мъже от античността, излиза на български език.

„Подвизите на Александър“, които се издават от „Персей“, имат версии на латински, гръцки, иврит, арабски, персийски, древносирийски, арменски и етиопски.

Най-старата пълна запазена версия на хрониката е латинската от 3 век. Българското издание представя нейния превод, направен от проф. д-р Богдан Богданов.

Александър Македонски е признат не само за една от най-харизматичните личности от античността, но и една от иконите на съвременната цивилизация. 24 века след като умира, ненавършил 33 години, той е вдъхновявал държавници, пълководци и лидери като Цезар и Наполеон, историци, писатели, художници, продуценти, режисьори.

Парадоксално и едновременно логично е, че това преклонение пред Александър тръгва именно от най-ранната и най-оспорвана хроника за живота му, написана от Калистен, посочват от "Персей".

"Подвизите на Александър" (Praxeis Alexandrou), дело на летописеца, са заклеймявани от по-късните историци като белетристика и художествена измислица, имаща малко общо с историческата реалност.

От друга страна, Калистен е не просто личен хроникьор, а нещо като античен PR, моделиращ добрия имидж на завоевателя и грижещ се за него.

В средата на 30-те години на четвърти век преди Христа Македонски наема Калистен за свой официален историограф. Летописецът е грък, роден в Олинт. Той вече се е доказал като историк - написал е летопис за Гърция от първата половина на века, както и на Питийските игри. Племенник е на учителя на Александър - Аристотел, чийто баща е придворен лекар на македонския цар Аминт Трети, дядото на Александър.

Калистен съпровожда завоевателя по време на дългите му походи, целящи не просто нанасяне на удар върху огромната и силна Персия, но и завладяване на целия познат тогава свят, изграждане на световна империя, подчинена на едноличната му власт.

През 327 г. преди Христа, четири години след победата при Гавгамела, Калистен е осъден на смърт, обвинен в държавна измяна - за това, че не подкрепя самообявяването на Александър за бог. Според по-късни историци като Плутарх и Ариан той е окован във вериги, измъчван и едва след това умъртвен.

След смъртта на Калистен трудовете му тайнствено изчезват. Няколко века по-късно се появява латински текст, за който се твърди, че е превод на изгубените съчинения.