"Киното е по-малкото зло"

Отар Йоселиани е роден на 2 февруари 1934 г. в Тбилиси, Грузия. Учи в Московския университет, а след това завършва ВГИК.

Дебютира с филма „Акварел” (1962), „Листопад” е включен в Седмицата на критиката в Кан през 1968, а „Птица безгрижна” – през 1975 г. „Пасторал” е носител на наградата на ФИПРЕССИ от Берлинале’82.

Заради трудностите, които среща с цензурата и разпространението на филмите си в СССР, през 1982 г. Йоселиани се премества да работи във Франция.

„Любимците на луната” печели Специалната награда на журито във Венеция’84. Сред филмите му, които са показвани пред българска публика през последните години, са още „Лов на пеперуди”, „Сбогом, роден дом”, „Понеделник сутрин” и „Есенни градини”.
 

Кой е първият филм, който сте гледали и къде?

Първият филм, който наистина ме впечатли, беше „Чудото в Милано” на Виторио де Сика (1953), който се прожектираше в един киноклуб в Грузия през съветския период. Билетите се разпространяваха сред подбрани хора и беше истинска борба човек да се дореди за този тип събития, но успявахме да гледаме доста неща – от Жан Виго до де Сика. Цензурата не беше прекалено строга с нас, защото СССР не искаше да дразни Грузия.

Откъде дойде желанието Ви да се занимавате с кино?

От нежеланието ми да правя ракети. Бях математик по образование, а киното ми изглеждаше по-малкото зло.

Има ли книга, която бихте искали да екранизирате?

Да екранизираш голяма книга е престъпление. А ако става дума за текст средно ниво, аз самият бих могъл да го измисля. Когато моят внук ме пита защо да чете дадена книга, след като може да види историята, заснета в киното, това ме обезсърчава... Всъщност бих екранизирал Реймон Кьоно, но как да го адаптирам, отдавайки му заслуженото?

За какво мислите по време на прожекцията на Ваш филм, включен в програмата на някой фестивал?

Представям си, че има поне един зрител, който ще ме разбере, осъзнавайки през какво е трябвало да премина, за да направя подобен филм. Опитвам се да не гледам екрана, защото ако съм задължен да го направя, ще се разочаровам от видяното. Винаги се опитвам с всички сили да не се отклонявам от първоначалната линия на проекта, но това е тежка битка.

Гледате ли повторно филмите си?

Опитвам се да го избегна. Те са направени преди много време от човек, който вече няма нищо общо с мен. Когато все пак се случи да гледам някой, срамувам се, ако не ми хареса. А ако ми хареса, не се разпознавам и се питам: „Как ли е успял да постигне това?”

Филмите Ви имат ли националност?

Те са грузински. Оптимистични, без да се забравя, че всичко ще свърши