Започва международният конкурс

За девети път ще бъде присъдена Голямата награда за най-добър филм в Международния конкурс (първи или втори игрален филм на режисьори от целия свят).

Международното жури на 15-ия София Филм Фест ще определи основните награди на фестивала.
Тази година 173 филма от 54 държави проявиха интерес към Международния конкурс на София Филм Фест. Сред кандидатствалите имаше филми от Австралия, Кения, Тайланд, Нигерия, Нова Зеландия, Филипините... Финалната дузина включва разнообразна палитра от филми от 4 континента – копродукция на Португалия, Русия, Испания и Бразилия, филми от Израел, Иран, Ирландия, Великобритания, Турция, Унгария, Швеция, САЩ, още една копродукция – на Германия и Аржентина, и за първи път в историята на София Филм Фест – два български филма.

Израелският режисьор Нир Бергман ще представи втория си игрален филм „Лична граматика” (2010) в София. В последните няколко години в киноиндустрията на Израел правят впечатление режисьори и филми с изключителна стойност, признати от критиката и публиката в целия свят, като една от отличителните им характеристики е липсата на компромиси към темите и изразните средства.

Към списъка с имена като Ари Фолман и Самуел Маоз се нарежда и Нир Бер¬ман. Дебютният игрален филм „Пречупени криле” (2002) на Бергман печели наградата на публиката, на Екуменическото жури и наградата C.I.C.A.E. на Берлинале през 2003, както и Гран при на фестивала в Токио и награда на фестивала в Палм Спрингс.

В основата на втория му проект „Лична граматика” стои романът на Давид Гросман, писател с особен поглед върху историята на Израел. Подобно на сюжета в романа, камерата се връща към 60-тегодини в новосъздадената страна Израел и личната съдба на едно момче, което отказва да порасне. Всъщност метафората с историята на персонажа носи директни препратки към социалните промени и някои непопулярни истини. Макар че творбата вече успя да спечели номинация за най-добър филм на Израелската филмова академия и голямата награда в Токио, все още има много критици, които изтъкват, че филмът няма да успее да впечатли масовия зрител с трудните си за възприемане послания. Може би именно това превръща „Лична граматика” в задължителен филм за любителите на независимото кино, което е далеч от фалшифициране на историческите сюжети.

Американският филм „Полският бар” (2010) на режисьора Бен Бърковиц, по негов сценарий в съавторство с Бен Редгрейв, разказва историята на млад евреин, израснал в буржоазно семейство на бижутери. Рубен иска да докаже себе си като хип-хоп диджей и работи за полски гангстери в местен стриптийз клуб.

В света на секса, кокаина и насилието той се натъква на нещастната Ибони (в ролята на шефа на клуба е индирок легендата Мийт Лоуф). По-късно се появява неговият силно религиозен братовчед Мойсей, който кара Рубен да си зададе въпроси за своите собствени действия и убеждения. Семейството, алчността и вярата се изправят срещу младия евреин, докато той се бори с гангстерския Чикаго.

„Полският бар” е филм за загубите и оцеляването. Чрез без¬диханно реалистичния си стил филмът разкрива запотените барове, пълни със секс, наркотици и гняв. Това напрежение извежда на преден план човешката същност от искреното състрадание до слепите амбиции”, пише критиката за втория игрален опит на Бен Бърковиц.

През 2000 г. той снима „Мъжкарят”, където работи отново в тандем със сценариста Бен Редгрейв. Филмът е представен на кинофестивалите в Берлин и Лос Анджелис. Бърковиц и Редгрейв се срещат в Школата на Института по изкуство в Чикаго. Пишат сценария на „Полският бар” по времето, когато заедно работят над няколко документални филма. Самият Бърковиц също е израснал в силно религиозно семейство.