Mорето си остава и символ на надеждата...

Подобно на романа на Антониу Лобу Антунеш „Накрая на географията”, в който се разказва за войната в Ангола, но всъщност става дума за Португалия, така и пълнометражният дебют на младия португалски режисьор Жоао Нуно Пинто е разказ не толкова за имигрантите, колкото за Португалия.

Самият режисьор е роден през 1969 г. в Мозамбик и семейството му емигрира в Португалия със статут на бежанци по времето на една друга постколониална война.

Учил е в Нюйоркската филмова академия. Във филма „Америка” използва актуалната тема за т.нар. нелегална имиграция в Европа като призма за по-дълбоки разсъждения за Севера и Юга, за междучовешките отношения, глобализацията и цивилизацията.

За мен много по-важно от това да направя просто филм за проблемите на имиграцията беше намерението ми да направя филм за Португалия, видяна през погледа на имигрантите. Един вид използвах „външната” гледна точка като начин да видя ситуацията в собствената си страна от нов ъгъл.

През последните 50 години на ХХ век Португалия беше „износител” на емигранти – днес можете да откриете големи португалски общности навсякъде по света. После обаче, през последните 20 години, Португалия се превърна в дестинация за много хора от други страни, търсещи по-добър живот...

Но беше ли страната ни настина готова за тази нова реалност? Ако погледнем европейските статистики, Португалия е втората страна в света след Швеция с най-добри закони, защитаващи правата на имигрантите. Но според други статистики ние сме и сред страните с най-много депресирани хора в Европа. И така се оказва, че сме страна с напредничави закони, но едновременно с това и страна, в която правосъдието не действа, икономиката е парализирана и хората не виждат никакъв изход.

И всички тези имигранти, тръгнали да търсят по-добро бъдеще, изведнъж се озовават в ръцете на хора, които вече са се сблъскали с техните проблеми и тяхното отчаяние и изобщо не вярват в това бъдеще...

Едно от големите достойнства на филма е участието на Чулпан Хаматова в главната женска роля. Разкажете ни за работата си с нея.

Работата с Чулпан беше невероятно изживяване. Тя е удивителна актриса и прекрасна личност. И за мен беше поразително, че толкова добра актриса, чиято работа аз ценя още от времето на „Лунен татко”, веднага се съгласи да изиграе главната роля в първия ми игрален филм. Тя доразви образа на главната героиня Лиза, като го надари с изключителна вътрешна сила, винаги готова да експлодира, но винаги стаяваща се... И въобще, когато режисьорът има до себе си толкова професионален и интелигентен актьор, неговата работа е много по-лесна.

Филмът е изключително добре изпипан и чисто визуално – имам предвид кадрите на морския бряг с къщата и всички онези кучета, лодки, бури и други природни бедствия. Пейзажът тук не е просто фон на историята, а реален участник в нея...

Точно така! Къщата, пейзажът, промяната на времето – те всички са си отделни образи, отделни „действащи лица” във филма: физическият пласт във филма е отражение, разбира се, на психологическите изживявания на героите. Например всеки път, когато Лиза се опитва да избяга от къщата, улиците се превръщат в лабиринт, който я хваща в емоционален капан. Едновременно с това исках да покажа цялата тази злочестина на фона на едно наистина красиво място. Целият филм е заснет в покрайнините на Лисабон.

Градът може да се види в далечината, от другата страна – там е цивилизацията, но героите са от тази страна, погрешната, без шанс за измъкване. Морето и лодките, от друга страна, са намек за славното минало на Португалия, когато преди 500 години ние откривахме света. Исках да покажа как нещата са се променили – как днес това море не може да ни отведе никъде и ни изолира, прави ни затворници на миналото и настоящето. Но пък едновременно с това морето си остава и символ на надеждата...

Вярвате ли в стереотипите за Север и Юг и как темата за културните несъответствия рефлектира във вашия филм?

Да, Северът и Югът имат своите характеристики, както и Изтокът и Западът. Когато отида в Америка, аз се чувствам много повече европеец и имам много повече какво да си кажа с един датчанин, отколкото с някой американец. В Европа обаче се чувствам различен от датчанина. Културните ни различия ни отварят или затварят за другия в зависимост от това къде сме. Във филма работих с хора от целия свят: Португалия, Испания, Русия, Гвинея, Ангола, Бразилия... Много интересно беше по време на снимките да гледам как актьорите се диференцират по страни.

В своите си страни те са доста различни един от друг, но в една такава международна продукция беше много по- лесно да ги разграничавам по национален белег, имайки предвид поведението, взаимоотношенията помежду им или творческата им методология.

Прожекциите на филма „Америка” са на 7 март в 20,30 ч. и на 8 март в 13,30 ч. в Дома на киното и на 10 март в 13 ч. в кино „Люмиер”. Жоао Нуно Пинто ще гостува на СФФ от 7 до 11 март.