Безкомпромисен поглед

Всяка година този конкурс се превръща в основен фестивален фокус. Разбираме го по препълнените салони.

И тази година 12 филма ще откриват неподправеното от медии лице на актуални проблеми, ще разследват покрити с архивен прах истории и както всяко добро кино ще провокират размисъл у зрителя.

Традиционен, като документалния конкурс на фестивала, се надяваме да остане безкомпромисният поглед на документалистите. Ето и филмите:

"Киното на комунизма" (Cinema Komunisto ), Хърватска - Босна и Херцеговина - Сърбия, 2010, 100 мин
Режисьор: Мила Турайлич, Оператор: Горан Ковачевич
Ако историята има сценарий, различен от този във вашите филми, кой не би си измислил страна, за да поддържа самозаблудата? Филмът ни отвежда на пътешествие през разпадащите се декори на Титовия „Холивуд на Източния блок” от възхода до падението на илюзията, наречена Югославия.

Разглеждаме останките от декори на забравени филми и слушаме разговори с режисьори, продуценти, полицаи и личния прожекционист на Тито за държавното филмово студио и любовта на югославския лидер към киното и звездите му. Киното на комунизма използва части от филми, за да ни пренесе назад във времето, когато „неговата история” се е превърнала в офи¬циалната история на страната.
7 март от 18.30 ч., Френски институт

"Видеокрация" (Videocracy ), Швеция-Дания-Великбритания-Финландия, 2009, 85 мин
Сценарист и режисьор: Ерик Гандини, Оператори: Мануел Алберто Кларо и Лукас Айзенхауер
Награди и номинации: Шефилд ДМФФ ’09 – Специалната награда на журито

В продължение на три десетилетия в Италия има монопол върху телевизията. Като собственик на няколко канала, а след това и като министър-председател Силвио Берлускони е създал перфектна система за съчетаване на телевизионно забавление и политика. Като никой друг преди него той влияе върху съдържанието на комерсиалната телевизия в Италия. Притежаваните от него канали се славят с прекаления по¬каз на млади, полуголи момичета и, според много хора, отразяват личния вкус на Берлускони. Режисьорът Ерик Гандини се връща в родината си с този филм, за да пресъздаде последствията от телевизионния експеримент, на който са подложени италианците вече трето десетилетие.
7 март от 20.30 ч., Френски институт

"Виновен до доказване на противното" (Presunto Culpable), Мексико, 2008, 87 мин
Режисьор: Роберто Ернандес и Джефри Смит, Награди и номинации: Белфаст ’09 – наградата „Братя Мейсълс” за документален филм; Копенхаген МДФФ ’10 – наградата на Амнести интернешънъл; „Документа” Мадрид ’10 – най- добър документален филм, награда на публиката; Лос Анджелис ’10 – наградата на публиката за най-добър документален филм; Сан Франциско ’10 – наградата за документален филм „Голдън гейт”; Гуадалахара ’10 – най- добър документален филм; Сараево ’10 – наградата на публиката

Виновен до доказване на противното разказва болезнената история на един мъж, който се оказва в неподходящото време на неподходящото място. Един декемврийски ден през 2005 г. в Мексико, докато страда заради любовна разлъка, Хосе Антонио Зунига отправя следната молитва: „Господи, убий ме или ме хвърли в затвора!” Седмица по-късно едно момче го посочва от полицейска кола и той е арестуван, за да бъде обвинен в убийство. 48 часа по-късно вече е в затвора, защото съдията, който дори не го е разпитал, го е осъдил на 20 години лишаване от свобода заради свидетелството на един- единствен несигурен очевидец.

Двама мексикански адвокати и по неволя кинематографисти, открити от приятелите на Хосе Антонио, отиват при него с включена камера и с надеждата, че делото ще може да се обжалва. Бъдещето изглежда многообещаващо, но делото е върнато за преразглеждане на същия съдия. Единствената разлика този път е, че камерата ще запечата всеки ход на прокуратурата. Чрез невероятната двугодишна борба на един мъж за свобода “Виновен до доказване на противното” разказва за будещия недоумение принцип, залегнал в мексиканската юридическа система, че обвиняемият е виновен до доказване на противното.
8 март, 18.30 ч., Френски институт

"Хю Хефнър: Плейбой, активист и бунтар" (Hugh Hefner: Playboy, Activist And Rebel), Канада, 2009, 124 мин, 
сценарист и режисьор: Бригите Берман

Това е първият напълно оторизиран документален филм за живота на основателя на „Плейбой” Хю Хефнър и многото му битки с ултрарелигиозните общности, войнстващите феминистки и цензурата. Оказва се, че може би най- големият донжуан през последните 100 години е и един от най- прямите и убедителни защитници на свободата на словото. Когато създава „Плейбой” във времето на стагнация през 50-те години, Хефнър трябва да води епични битки с най-консервативно настроените религиозни представители, за да не бъде възприемано списанието като порнография. Изумителен е фактът, че той се е отървал на косъм от затвора заради публикуването на снимки на голи – макар и в рамките на благоприличието – модели, които се събличат доброволно и на всичкото отгоре са добре платени. За първи път на екран Хеф разказва какви войни е водил през годините с противници като войнстващите феминистки на Глория Стайнън през 70-те.

Десетилетие по-рано пък той се бори за граж¬данските права на цветнокожите, като настоява музиканти и комици с тъмен цвят на кожата като Дик Грегъри да получат разрешение да забавляват посетителите в клубовете на „Плейбой” в южните щати. Интересното според филма е, че повечето от опонентите на Хефнър в крайна сметка са спечелени от неговия чар.
8 март, 20.30 ч., Френски институт