Дебатите за българското кино вървят в доста странна посока

На 7 март от 19.00 часа в Cineplex ще бъде официалната премиера на филмовия дебют на Димитър Коцев-Шошо - "Лора от сутрин до вечер".

Защо избрахте да екранизирате собствения си роман, а не на някой друг?

Моят роман е свързан с моя живот. Като дебютант беше много по-добре да се заема с нещо, което познавам добре, защото и без друго беше ясно, че ще имам трудности от всякакво естество. Беше важно поне историята да си е моя – такава, която познавам добре и в която се чувствам в свои води. А след 20 години ще похарча парите на данъкоплатците за една пищна екранизация на някой класик.

Какво Ви накара да изберете за главната роля Миленита – защо именно тя е Лора?

От днешна гледна точка изборът на Миленита за ролята на Лора изглежда най-естественият възможен избор. Преди година не изглеждаше толкова лесно – трябваше да реша дали един аматьор ще може да се справи с главната роля във филма. Обаче си казах, че аз също съм аматьор, пък съм си дал шанса да режисирам филма. На всичкото отгоре като бонус към прекрасното изпълнение на ролята на Лора получих и възможността да ползвам нейна авторска музика за саундтрака. Рискът с Миленита ми се отплати стократно.

Колко от книгата е запазено във филма? Има ли драстични промени или напротив?

Много от скъпите ми моменти в книгата трябваше да отпаднат, други трябваше да бъдат заменени с нови епизоди. Някои герои бяха обединени, други изчезнаха напълно. Причините за това бяха както драматургични, така и финансови. Трябваше да се лиша от голяма част от атмосферата на книгата за сметка на действието във филма. Това е нормален процес и не съжалявам за нищо от книгата, което няма да видите във филма.

Работите върху друг кинопроект в момента – знам, че имате общ проект с Веселин Бранев, разкажете за него.

“Следеният човек” е документален проект по автобиографичната книга на Веселин Бранев. Там нещата се забавиха заради недостиг на средства за архивни кадри, но нещата потръгват отново. Надявам се до есента да успея да го завърша. Иначе покрай “Лора от сутрин до вечер” добих една ирационална увереност, че всичко е възможно и сега работя по три различни проекта. И, разбира се, всичките са в категорията “ноу бъджет”.

В контекста на протестите и дебатите за съдбата на българското кино искам да попитам за личната ви позиция по въпроса. Ще го има ли българското кино въпреки всичко, което му се случва напоследък?

Дебатите за българското кино вървят в доста странна посока. За мен е ясно, че пари за кино трябва да има, ако искаме културна идентичност за България. Ако не искаме, поне да се каже ясно и който го казва, да поеме политическата отговорност – това е нормален начин за взимане на решения и за определяне на позиции. Само дето в момента хората, от които тези решения зависят – от министър-председателя и надолу по веригата, – са с изключително ниска култура. Ама не им стиска да си кажат: “Прости сме и ни е през оная работа за културната идентичност на страната!” Но има и друга страна на проблема и решението там е в ръцете на филмовата общност. Моето мнение е, че парите, които се отпускат за кино, трябва да се разпределят между повече нискобюджетни продукции и само част от тях да отиват за един-два филма на “класици”, които не могат да снимат със суми под милион. Не “нова вълна”, а “ново цунами” ще се случи, ако 10-15 режисьори годишно правят нискобюджетни продукции до 250-300 хиляди лева. Тогава и проблемите със сценариите ще се разрешат доста бързо – ако имаш добра история, ще ти я гледат, независимо на какъв носител е заснета. Развитието на дигиталната снимачна техника също е от полза за нас – аз снимах на фотоапарат Cannon 7D, но на хората няма да им пука, ако героите и разказът им харесат.