"Скелети" е история за силата на миналото

Брилянтна британска черна комедия, или ако трябва да сме по-точни: тъжна история за този и за онзи свят, разказана обаче със средствата на комедията – история за семейството и семейните раздели и за миналото, което държи в хватката си настоящето (както я определя и самият й автор).

Пълнометражният дебют на режисьора Ник Уитфийлд „Скелети” определено ще трогне мнозина, защото е дълбоко емоционална история, разказана някъде на границата между пестеливостта и екстравагантността. Един от най-силните филми в Международния конкурс тази година, „Скелети” е разказ за двама пътуващи екзорсисти, прогонващи „скелетите от семейните гардероби” посредством стара българска методология.

Филмът вече има своите сериозни отличия и номинации от Единбургския фестивал и Британските награди за независимо кино, обиколил е доста фестивали – от Копенхаген до Чикаго, но наистина интересната среща предстои – тази с българската публика, сред която току-виж изскочил и някой специалист, владеещ същите древни български екзорсистки „процедури” като героите на Уитфийлд Бенет и Дейвис…

Г-н Уитфийлд, нека започнем с „българската връзка” във филма ви – самият той започва с песента „Полегнала е пшеница” на “Мистерията на българските гласове”…

Да, за мен всичко тръгна от тази песен, която е толкова силна като присъствие, в такава степен съответства на мистичната атмосфера във филма, че дори създадохме останалата музика за „Скелети” (композитор на музиката към филма е братът на режисьора Саймън Уитфийлд – б.а.) в съответствие с енергията, която българската песен носеше – енергия, която я прави не просто музика, а действащо лице във филма.

Доколкото знам, не сте били в България преди. Обаче когато нещо се обърка при вашите екзорсисти, те изпадат в нещо като умопомрачение и могат да говорят и да разбират само български…

Да, а как е българският на героя от филма? Добре ли се е справил?

Става. Малко е странен, но мисля, че така се е получило дори по-автентично, отколкото ако говореше правилен български…

Да, спомням си, че някой от екипа ни познаваше един българин, когото помолихме да ни превежда и да даде няколко урока по произношение на актьора, но той не беше професионален преподавател, а просто българин, работещ в банка в центъра на Лондон… Надявам се, на хората тук да им е забавно, като гледат как героят ми говори български, а не да ме линчуват после, както се пошегувах преди интервюто… Но както и да е – всичко тръгна от силата на българската музика, която много харесвам и която винаги съм искал да използвам в някой филм. „Скелети” е много британски филм с много британско чувство за хумор, но мястото, на което се развива действието, не е необходимо да се идентифицира задължително с Англия. На това място много му отива българската музика например.

И накрая – истинските български екстрасенси доста често са зловещи персонажи и измамници. А вашите герои приличат повече на чиновници, симпатични чиновници обаче…

Да, те имат необичайна професия, но си вършат работата по обичайния начин. Обичам да вземам обикновени хора и да ги поставям в необикновени ситуации. При тези двама герои обаче дилемата е следната: дали при тяхната професия човек трябва да го е грижа емоционално за „клиентите”, или не. Защото „Скелети” е история за силата на миналото, а нека не забравяме, че освен че си вършат работата, двамата герои също имат минало, с което да се справят.

• Ник Уитфийлд ще бъде гост на СФФ до сряда, 9 март, а следващите прожекции на „Скелети” са на днес, на 8 март от 16,15 и утре, на 9 март от 14,30 съответно в Дома на киното и в кино „Люмиер”