Повлиян съм от новите вълни в киното

Дебютният филм на Селим Гюнеш „Снежнобяло” потвърждава силното присъствие на най-новите турски филми в конкурсната програма на София Филм Фест.

Повлиян от собственото си детство, спомена за снега и разказа „Айран” на Сабахатин Али, Гюнеш поема много големи рискове.

Застава зад камерата като режисьор след дълга и успешна кариера като фотограф, работи в трудни климатични условия, поемайки още по-голям риск с дете актьор без опит. Успява и благодарение на съвместната работа със съпругата си Нур Гюнеш, която поема продуцентската роля. Семейство Гюнеш ще представи филма „Снежнобяло” днес в 20.30 ч. в Дома на киното.

Вие сте фотограф с дълга кариера. Какво е влиянието на фотографията в дебютния ви филм „Снежнобяло”?

Избрах такива планове, с помощта на които изображението да е достатъчно, за да се разкаже историята, без да използвам диалози и гласове. Това придаде на визуалния език на филма голямо значение. И считам, че моят фотографски опит имаше положителен ефект при създаването на този език.

Коя част от филма бе най-трудна за заснемане?

Трябваше да използваме каруци, теглени от волове, за да се пренасят материалите до селото Меден Кьой (място високо в планината), където се правеха снимките. Беше много трудно да се достигнат снимачните места, за да се снимат общите планове с изгрева над селото. Освен това снимките на майката около тегленето на камиона бяха доста изтощителни.

Каква е ролята на пейзажа в цялата история?

Природата, както и снегът имат две различни роли в този филм. Едната е свързана с проблемите, които детето – главният герой в филма, трябва да преодолее. А другата роля е да бъдат символ на хубавите спомени на детето с баща му.

Бихте ли споделили основните си влияния и вдъхновения в киното?

Съвсем естествено и аз, като други, съм повлиян от новите вълни в киното – италианския неореализъм, френската нова вълнà, Догма 95. Вероятно те имат отражение и върху моя дебютен филм. А моите любими режисьори са Акира Куросава, Ясуджиро Одзу, Андрей Тарковски, Терънс Малик, Гюс Ван Сант, Метин Ерксан.
Разкажете ни за вашите очаквания за премиерата на филма в София и познавате ли българското кино?
Надявам се да се срещна с публика, която познава киното и се интересува от него. Посетих сайта на София Филм Фест 2011 и разбрах, че фестивалът се развива позитивно през годините. Гледах и много харесах „Източни пиеси” на Камен Калев и се надявам по време на фестивала да гледам още добри български филми.