Денят, в който не съм се родила

Ето и кои са филмите, които се състезават в международния конкурс и прожекциите им са на 8 март.

"Денят, в който не съм се родила" (DAS LIED IN MIR), Германия, 2010, 92 мин, режисьор: Флориан Микуд Косен
В ролите: Йесика Шварц, Михаел Гвисдек, Рафаел Феро, Беатриз Спелцини, Карлос Порталупи
Награди и номинации: Монреал ’10 – наградите на ФИПРЕССИ, на Eкуменическото жури и на публиката

Докато пътува към Чили, 31-годишната Мария спира в Буенос Айрес и чува позната детска песничка. Жената не знае и дума испански, но запомня текста на песента, без да го разбира. Объркана и притеснена, тя решава да прекъсне пътуването си, за да се разходи из непознатия й град. Обажда се на баща си Антон в Германия и му разказва за преживяването си и за странния начин, по който я привлича чуждият град.

След два дни Антон открива Мария в хотелската й стая и й признава, че тя е прекарала първите три години от живота си в Буенос Айрес по времето на военния режим през 70-те години. Хората, които е смятала за свои родители, всъщност са я осиновили и отвели в Германия.

Баща и дъщеря започват да търсят биологичните родители на Мария, а в това време Антон прави всичко възможно, за да не загуби дъщеря си.

“Денят, в който не съм се родила” е заснет в накъсан реалистичен стил, като камерата показва безпокойството на героинята, която търси корените си в новата и същевременно плашеща я позната страна. Режисьорът демонстрира усещане за интимност на фона на големия град. Виждаме Буенос Айрес като изпълнен с живот град на замайващи гледки и пронизителни звуци, който сякаш има по-силно присъствие именно от просторните, класически обзаведени хотелски стаи на Мария и баща ù. Филмът може да се види на 8 март от 18,30 в Дома на киното

Следващият филм от тази секция е "Снежнобяло" (KAR BEYAZ), Турция, 2010, 82 мин, режисьор: Селим Гюнеш
В ролите: Хакан Коркмаз, Синем Исламоглу, Гюрсан Пири, Онур¬лу Кая, Аккая Зивер, Армаган Ачил

12-годишният Хасан се бори за прехраната и оцеляването си с двамата си по-малки братя в планинско селце. Семейството му обеднява, когато баща му влиза в затвора. Майка му започва да работи като пазач в близкия град. Филмът разказва за един ден от живота на Хасан, който се опитва да продава айран, макар да е зима, за да помогне на семейството си да излезе от затрудненото положение.

Много рано една зимна сутрин Хасан отива в чайната с пълен с айран съд. Собственикът на чайната Реджеп нетърпеливо чака новини от любимата си. Кадир Деде е дошъл тук, за да продаде зимните си круши. Млад пътник от пристигащата маршрутка е изпратен на място, на което не иска да отиде, за да не се разделя с годеницата си. По пътя към дома си, уморен, гладен и жаден, Хасан чува воя на приближаващи вълци и уплашено се втурва да бяга. Виковете на майка му, която го търси, се смесват с воя на животните, но Хасан се намира далеч, от другата страна на гората…

Филмът разказва не само за Хасан, който се бори с живота обграден от дълбоката майчина обич, и за безизходицата, в която е изпаднало семейството – в малкото бедно селце хората около тях също имат своите тревоги и проблеми. “Снежнобяло” показва как животите на всички ни са взаимнообвързани, как сме отговорни един за друг и как наглед незначително действие на един човек може да има дълбок отпечатък върху някого другиго. Прожекцията е на 8 март от 20,30  в Дома на киното