Ние сме онова, което сме загубили

След като обиколих света с „Вавилон”, реших, че достатъчно съм изследвал многообразието на ъглите, фрагментарните структури и пресичащите се истории.

Всеки от филмите ми беше сниман в различна страна, с различен мащаб, на различен език. Чувствах се толкова изтощен, че ми се искаше следващият ми филм да се концентрира върху един-единствен персонаж, действието да се развива само в един град, с проста история и на родния ми език… ето така се появи „Бютифул” – съсредоточие на всичко онова, което никога не съм правил: линейна история, разказана през погледа на единствен персонаж.

В известен смисъл „Бютифул” развива по нов начин тема, която винаги ми е била близка – бащинството, страха да изгубиш баща си, да станеш баща, момента, в който започваш да се превръщаш в собствения си баща, а децата ти се превръщат в теб.

Но това е също и филм за загубата, защото в крайна сметка ние сме онова, което сме изгубили.”