Соната без думи

Името на Йошко Рутар, продуцент на „Соната без думи” (или Circus Fantasticus, както е алтернативното заглавие на филма), е добре познато на българските киномани от друг един култов словенски филм – „От гроб на гроб” (2005) на Ян Цвиткович. „Соната без думи” на режисьора Янец Бургер, който също вече е в София, е уникално произведение на филмовото изкуство, калейдоскоп от образи-реминисценции, напомнящи донякъде естетиката на Фелини, донякъде на Тарковски или дори на Ходоровски, кино-есе за войната и за оцеляването, филм без диалог, но съвсем не ням, а на моменти даже болезнено крещящ, история, ситуирана сякаш извън времето, в едно ничие времепространство, напомнящо Ballads At The End Of Time или World After History на новосадския композитор Борис Ковач…

А нашият разговор с продуцента Йошко Рутар започва с поставянето на тази копродукция на картата на копродукциите в Европа днес…

Словения винаги е участвала в множество копродукции, но главно със страните от бивша Югославия и Германия. Но с този филм отидохме по-надалеч, такава копродукция досега не е правена в Европа – на Словения, Финландия, Ирландия и Швеция. Например филмът е сниман в Словения, но у нас нямаме такова крайбрежие, каквото ни трябваше за една от важните сцени. Искахме да я заснемем на Балтийско море, но там щеше да ни излезе скъпо, така че си намерихме ирландски копродуцент и тази сцена беше заснета в Ирландия, на атлантическото крайбрежие…

Първите 10 минути от „Соната без думи” напомнят филм за войните на Балканите, но това е измамно усещане…

Да, това е военен филм без войници – може да е която и да е война. Може би географски хората интуитивно го свързват с войните на Балканите, но това е един много по-универсален филм. За това говори и опитът ни от международни фестивали с публиката – в Словения, Холандия, Ирландия. Навсякъде, където филмът е показван, хората го възприемат по сходен начин.

Пътуващият цирк като образ-метафора може да е и мрачен, и светъл. „Соната без думи” повече мрачен или повече светъл филм е лично за вас?

Филмът има хепиенд, но тъй като е филм за войната, в него трябва да се почувстват и мракът, и смъртта. За мен „Соната без думи” е щастлив филм – в никакъв случай комедия, но филм, оставящ ви нещо светло, когато излезете от киносалоните. Филм, за който си мислите с топло чувство дълго след като е свършила прожекцията.

• Следващите две прожекции на „Соната без думи” са днес в Евро Синема от 21 ч. и на 12 март в Дома на киното от 16,30 ч., ко¬гато ще има и специален разговор с Йошко Рутар, участник тази година и в София Мийтингс.