Това е журито!

Ако има лице, което представя киното на Исландия пред света, това е Фридрик Тор Фридриксон. Макар и самоук в киното, Фридриксон е успешен и като режисьор, сценарист, продуцент и дори актьор (филмът с негово участие, който публиката видя на София Филм Фест през 2006 г., бе „Големият шеф” на Ларс фон Триер).

През 1974 г., само на 20 години, Фридриксон оглавява първия исландски киноклуб. Благодарение на ентусиазма му е създадена и Исландската филмова корпорация – днес това е най-важната филмова къща в страната. Благодарение на международната репутация на Фридриксон корпорацията е изградила мрежа от утвърдени копродуцентски компании, включително Zentropa на Ларс фон Триер и American Zoetrope на Франсис Форд Копола.

Талантлив автор, Фридриксон създава и първото списание за кино в родната си страна, пише критика едновременно с продуцирането и режисирането на филми. Като част от многото му ангажименти, посветени на филмовата индустрия, Фридриксон е един от основателите на филмовия фестивал в Рейкявик. Големият му режисьорски успех идва с признанието на Американската филмова академия – номинация за най-добър чуждоезичен филм за „Деца на природата” (1991). Повече от 20 са отличията, а номинациите до този момент са 11 от различни международни фестивали.

Силното и независимо европейско кино дължи своята популярност и престиж и на журналистите, които го отразяват. Габриеле Бруненмайер (Германия) е едно от ключовите имена в тази професия. Тя е журналист и кинокритик, оглавявала е програмата МЕДИА Антена Берлин-Бранденбург. Статиите ù са повлияли положително на изгряващи имена от по-малко известни кинематографии като Словения, Литва, Естония, Сърбия и, разбира се, България. Габриеле Бруненмайер е работила като артистичен консултант за образователната инициатива на МЕДИА Moonstone International за Източна и Централна Европа.

Фокусът на работата й през последните десет години бе насочен към развитието на пазара на копродукции „Изток-Запад” (Connecting Cottbus) в рамките на филмовия фестивал в Котбус, където е артистичен директор до края на 2010 г. В момента тя работи и като съветник по проектите за фонда Kuratorium Junger Deutscher Film, който подпомага дебютни и втори игрални филми на млади немски режисьори.

Огньен Свиличич (Хърватия) е роден през 1971 г. в Сплит, в семейството на журналисти. Завършва кинорежисура в Академията за драматични изкуства в Загреб. Кариерата на Огньен Свиличич започва с телевизионни филми, които получават различни отзиви. В началото на 2000 г. Свиличич често работи като съсценарист или скрипт доктор на филми на свои колеги. Първият самостоятелен международен успех на хърватския режисьор идва с комедията „Извинявай за кунгфуто” (2004), който е представен премиерно в програмата „Форум” на Берлинале.

Преди това филмът му „Бих искал да съм акула” (2002) е отличен с наградата на критиката на фестивала в Пула. Неговият филм „Армин” (2007) бе представен с успех на много международни фестивали, включително и в София. Публиката на 15-ия СФФ ще има възможност да види най-новата творба на младия хърватски режисьор „Два слънчеви дни” (2010), участваща в Балканския конкурс на фестивала. Филмът е с участието на звездата на филмовата класика „Емануела” Силвия Кристел.

Алваро Брехнер (Испания-Уругвай), чийто първи филм „Лош ден за риболов” (2009) спечели наградата на ФИПРЕССИ на 14-ия СФФ, е роден в Монтевидео, Уругвай, на 19 април 1976 г. В началото на 90-те години започва силно да се интересува от кино. По онова време обаче в Уругвай е невъзможно да следваш нещо, свързано с киното, затова той учи медийни изследвания в Католическия университет в страната.

Докато е студент, режисира документалния филм „Бело и Реборати” (селектиран за Международния кинофестивал в Уругвай) и пише. За прозата си получава Годишната литературна награда на Министерството на културата през 1998 г. От 2000 г. живее в Мадрид, където започва да снима документални филми за различни телевизионни канали. Създава и собствена продуцентска компания за производство на документални и игрални филми. Брехнер има зад гърба си и три късометражни филма.

Амбициозният му игрален дебют „Лош ден за риболов” е изпълнен с остроумен хумор. Филмът е определен от филмовите критици по света като ретро вариант на „Кечистът”, съчетаващ похватите на братята Коен и на мексиканския режисьор Артуро Рипщайн.

Камен Калев (България) е представител на новото поколение български кинорежисьори, което създава престижното и смело лице на родното кино. Филмът „Източни пиеси” (2009) закономерно се нареди до най-важните европейски продукции, получавайки след премиерата си в Кан призове от международните фестивали в Токио, Варшава и Анже. Дебют за Камен Калев, филмът спечели още множество отличия, сред които наградата Кодак за най-добър български филм и диплом на международното жури на София Филм Фест през 2010 г.

Новият му проект е сред дванадесетте най-очаквани филма през 2011 според авторитетното списание „Cahiers du cinema” наред с филмите на имена като Дейвид Кроненбърг, Ерик Ку, Мартин Скорсезе, Стивън Спилбърг, Филип Гарел, Шантал Акерман, Раба Амюр-Займеч, Бруно Дюмон, Бертран Бонело, Александър Сокуров, Алексей Герман.