"Направих "Кучешка пот" в чест на иранската младеж"

В наши дни живеем в глобализиращ се свят, но ако трябва да сравним проблемите на младите хора в Иран с проблемите на младите хора в западния свят, къде са основните разлики?

Ако бяхте ме попитали това преди година-две, бих казал, че няма много различия. Иранците са заети със същите неща, с които и хората в останалата част на света – любов, пари и семейство. Така че повечето от разказите на филма са за обикновени неща – като историята за приятел и приятелка, които търсят място, където могат да се усамотят. Основната разлика е, че младите хора в Иран искат много по-голяма свобода от тази, която текущата система предоставя, но са били неколкократно разочаровани в опитите си да я спечелят. Във филма това се вижда от поведението на Масуд, който иска единствено да пие и да се забавлява с приятелите си. Но после нещо се случва, той превърта и започва да атакува религиозни хора, които привижда като хора във властта.

Снимахме филма преди оспорваните президентски избори през миналата година, но в известен смисъл историята прогнозира какво ще се случи в Иран след изборите. Хората искаха промяна, но всъщност искаха промени само във всекидневния им живот. Голямата промяна настъпи, когато те усетиха, че изборите са били откраднати от тях. След това внезапно много аполитични хора станаха политически активни.

Преди няколко години имахме възможност да видим „Persepolis” на Марияне Сатрапи, която се занимава повече или по-малко със същите проблеми като „Кучешка пот”, но мисля, че „Кучешка пот” отива още по-далеч. Какви са реакциите на публиката в Иран, имате ли някакви проблеми с религиозните кръгове?

Филмът няма да може да се гледа в Иран заради цензурата. Въпреки това може би знаете, че често се случва DVD на ирански филми да се копира пиратски и да се продава по улиците в цялата страна, така че дори филми, които не могат да бъдат пуснати по екраните, са широко разпространени сред хората. Повечето иранци, които са гледали филма, казват, че това е първият филм, който разкрива истински колко забавен, пълен с енергия и чувство на неудовлетвореност е животът в Иран. Това е така, защото го заснехме нелегално, без разрешение, така че бяхме в състояние да обхванем начина, по който младите хора наистина живеят, без цензура. Разбира се, някои хора са против филма, често дори без да са го гледали, заради силната си религиозност, но като цяло реакцията е предимно положителна.

Смятате ли, че сред аудиторията на Запад, въпреки приноса на големи режисьори като Киаростами и Махмалбаф от десетилетия, все още има стереотипи за обществото в Иран?

Да, определено. Много хора почти се шокират при мисълта, че иранските тийнейджъри могат да правят секс, партита и да имат социален живот. Но защо не сме виждали тези образи преди? Това е така, защото иранските медии, които се контролират от правителството на религиозните фундаменталисти, публикуват снимки само на благочестиви вярващи. В западните медии, които се занимават със заплахата, която Иран представлява за Запада, никога не се показва какво се крие под булото. Направих „Кучешка пот”, за да покажа неудържимата енергия на иранската младеж.

Вашите очаквания от прожекцията в София и какво знаете за СФФ и българското кино?

Иран присъства в новините много често, но мисля, че голяма част от информацията е повърхностна. Надявам се да хвърля повече светлина върху реалния живот в Техеран, да накарам публиката да се радва на филма и действително да чувства, че познава героите. Все едно, че е намерила приятели в Техеран. Чувал съм страхотни неща за фестивала в София и много исках да дойда. Бих искал да науча повече за българското кино. Освен това съм учил история в университета, така че съм доста развълнуван от пътуването ми до София, защото е град с много богата култура и история.